Бела църква (дем Хрупища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
| Бела църква Ασπροκκλησιά | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Бела църква  Бела църква  Бела църква | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 703 m |
| Население | 332 души (2021 г.) |
Бѐла цъ̀рква (изписване до 1945 година: Бѣла църква; на гръцки: Ασπροκκλησιά, Аспроклисия, в превод бяла църква) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 6 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Селото е разположено на левия южен бряг на Питаровата река. Северно от Бела църква, на левия бряг на реката е местността Копач.[1] Между Бела църква и съседното село Нестиме (Ностимо) има запазена вкаменена гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Атанасий“, разположена на половин километър западно от селото на пътя за Нестиме, е от 1851 година, но в нея са запазени поствизантийски икони от по-стар храм.[2] В края на XIX век Бела църква е българско село в Населишка каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница – на юг има само гръцки и влашки села. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бела църква има 210 жители българи християни.[3] На картата на австро-унгарския генерален щаб е отбелязано като Belacrkva (Asprokilia), което говори, че гръцкият език вече е в употреба в селото в края на XIX век.[4]
В началото на XX век християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия.[5]
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в Бѣла Черква е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бела църква е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 30 къщи.[7]
Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Бѣла-Църква в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Аспроклисия (Ασπροκκλησιά) в 1910 година има около 30 „българогласни семейства с гръцко съзнание“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученици мъже.[10]
Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бѣла църква е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бела църква (Бела Црква) има 25 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни, власи и гърци.[14] В селото не са заселвани гърци бежанци.[15]
Селото пострадва през Гражданската война в Гърция, когато част от жителите му го напускат.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Байраци | Μπαϊράτσι | Керасотопос | Κερασότοπος[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 257[15] | 257[15] | 273[15] | 410[15] | 360[15] | 395[15] | 354[15] | 380[15] | 414[15][17] | 419 | 358 | 332 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бела църква
Атанас Гурлев (Αθανάσιος Γκούρλας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
Атанас Христов, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година[19]- Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІ ред[18]
- Константин Михайлов (Κωνσταντίνος Μιχαηλίδης), свещеник, гръцки андартски деец, четник[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Δήμος Άργους Ορεστικού, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 8. (на македонска литературна норма)
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asprokklisia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 7.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
