Населица
| Населица | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
Населица (произнасяно в местния български говор Насѐлица, на гръцки: Ανασελίτσα, Анаселица, на турски: Nasliç, Населич), Насѐлишко или Ля̀пчищко е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция.
Име
[редактиране | редактиране на кода]На турски като Наслич (на османски турски: ناسليچ) освен областта е се нарича и главният ѝ град Ляпчища.[1][2] Според гръцки източници гръцката форма на топонима Анаселица (Ανασελίτσα) произлиза от Селица (днес Ератира).[3][4]
Обхват
[редактиране | редактиране на кода]Областта обхваща селата в дем Горуша в източното подножие на разклонението на планината Пинд, Горуша (Войо) и селата в западното подножие на Синяк. На север граничи с Костурско, на юг – с Гревенско, а на изток – с Кожанско. През областта тече река Бистрица (Алиакмонас). Главен град на областта традиционно е Ляпчища (от 1928 година Неаполи), който също понякога в османско време се нарича Населица. Към началото на ΧΧ век основното население на областта са гърци християни и гръцкоговорещи мюсюлмани – така наречените валахади.[5] Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на областта Анаселица (Anasélitsa) са посочени като гръцкоговорещи.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Αδαμίδης, Αλέξανδρος Κ. Η προσφορά της Ανασέλιτσας στο Μακεδονικό Αγώνα. Θεσσαλονίκη, 1987. (на гръцки)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hanioğlu, M. Șükrü. Preparation for a Revolution: The Young Turks, 1902-1908. Oxford University Press, 2001. ISBN 9780199771110. с. 229.
- ↑ Krüger, Eberhard. Die Siedlungsnamen Griechisch-Mazedoniens nach amtlichen Verzeichnissen und Kartenwerken. Klaus Schwarz Verlag, 1984. ISBN 9783112400661. с. 386.
- ↑ Katsikas, Stefanos. Hostage minority: The Muslims of Greece (1923–45) // State-Nationalisms in the Ottoman Empire, Greece and Turkey: Orthodox and Muslims, 1830-1945. Routledge, 2012. ISBN 9781136220524. с. 50.
- ↑ Kyratsou, Chrysi и др. 'Naming the Baby': Music and boundary identities in Zoupanokhoria // Anthropology of East Europe Review 38 (1). 2021. с. 97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Орохидрография на Македония. Пловдивъ, Издава Българското книжовно дружество въ София, Печатница Хр. Г. Дановъ, 1911. с. 67.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
