Пинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пинд.

Пинд
Панорама към Южен Пинд, снимана от връх Катафиди в Чумерка
Панорама към Южен Пинд, снимана от връх Катафиди в Чумерка
Greece relief location map.jpg
40° с. ш. 20.75° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Най-висок връх Смолика
Надм. височина 2637 m
Пинд в Общомедия
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция
Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа)

Пинд [1] (или Пиндос, на гръцки: Πίνδος) е планинска верига в западната част на Балканския полуостров.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Положение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е между историческите области Тесалия и Епир (като ги и разделя), и често бива наричан „гръбнакът на Гърция“, макар да се намира северозападно от Елада, т.е. от Същинска Гърция.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Масивът на Пинд започва от северните части на Гърция, в близост до Албания (на юг от изворите на Девол), и достига на юг посредством Панетолико в Етолоакарнания до Коринтския залив, със срещуположно разположените планини на полуостров Пелопонес. Дълъг е приблизително 230 km, широк около 70 км, с най-висока точка връх Смолика (2637 m). Разделен е на множество различаващи се по геоложки строеж малки планини с височина 1800 – 2600 m.[2]

Геоложки разлетия и обширен планински масив се явява южно (от север на юг) продължение на Динарските планини, посредством Албанските планини, която дълга планинска верига покрай Адриатическо и Йонийско море доминира в западната част на Балканския полуостров. Този огромен комплекс от планини, върхове, плата, долини и клисури цепи Тесалия от Епир и на югоизток продължава с планините на Континентална Гърция – в посока от северозапад на югоизток.

Според алтернативни лингвистични трактовки, обосноваващи се на античната етимология, на югоизток планинският масив на Пинд завършва с планината Ета. [3]

Деление[редактиране | редактиране на кода]

Обхватът на планината е северно на територията на Албания и започва от планините окръжаващи Охридското и Преспанските езера (в исторически Девол) с планината Морава, която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на Грамос. На юг Пинд се простира до ном Евритания с трите ѝ масива – Велухи, Каликуда и Хелидона. Най-южната област в Пинд е района на Аграфа. Южен Пинд в района на Аграфа е значително по-нисък от северната си част и има само седем върха с над 2000 m надморска височина.

Планинската верига на Пинд се поделя на Северен и Южен. Главното било има редица странични разклонения. На запад досами йонийското крайбрежие се простират успоредни ниски планински вериги, най-високата от които е тази на областта Сули. На североизток, дълбоко към Олимп, се вдава страничното било на Хасия и Антихасия, което разделя Македония от Тесалия. От Южен Пинд се вдава на изток ниско планинско ребро към Отрис с дължина 30 km и най-високи върхове Гераковуни (1726 m) и Гурас (1454 m), което дели тесалийската равнина от Фтиотида, в античността част от Антична Тесалия.

Северен Пинд[редактиране | редактиране на кода]

Обособени планински масиви изброени от север на юг са:

Южен Пинд[редактиране | редактиране на кода]

Планински масиви:

В границите на Южен Пинд влиза планинската област Аграфа. Тя е чувствително по-ниска от северните части около Мецово. Релефът ѝ е набразден от многобройни рекички оттичащи се към Йонийско море с Артския залив на запад, Коринтския залив на юг и Егейско море на изток.

Най-високият връх на Аграфа е Карава. Средище на Аграфа е едноименното село. Друго известно селище в района е Граница.

От Евритания се редят в югоизточна посока високите планински масиви на Същинска или Континентална Гърция (Румели) – Велухи, Вардусия, Ета с Калидромо в южната част на Фтиотида, Гиона, Парнас (изброени от северозапад на югоизток, които се намират във Фокида и отчасти на север във Фтиотида) и последващата Хеликон в Беотия и накрая Парнита, досами Атина. Велухи над Карпениси в Евритания е част от Натура 2000.

На юг естествено продължение на планината е планинската верига Панетолико, чиято най-висока точка не надхвърля 2000 m, и се издига само на 1924 m. Панетолико е с дължина 25 km от изток на запад и 10 km ширина от север на юг.

Име, топонимия[редактиране | редактиране на кода]

В Архаична Гърция името Пинд носи единия от градовете на дорийската тетраполия, разположен на едноименната река и в планината Ета – според Страбон. [4] Този историко-географски факт е достатъчно красноречив относно смисъла който са влагали в понятието древните елини. В най-ново време, т.е. от 19 век насам, с името Пинд се назовава планинския венец от Велухи на север, а не така както е било в античността – от Парнас във Фокида – на северозапад до Велухи (Тимфристос). [5]

В Древна Гърция името Пинд се отнасяло за град и река в Дорида, т.е. в по-широк смисъл за планините на Континентална Гърция.

Йоан Цец говорейки за планинския масив означаван като Пинд в съвременната география в/на Гърция, го нарича Мецово(н), т.е. така както се казва Мецово.

По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи – Пахомий Русанос (1508 – 1553), родом от Закинтос, и Анастасиос Гордиос (1654 – 1729), родом от Аграфа, считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите – Мецово(н), и разделяла Янински еялет от Солунски еялет. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. [6][7].

Името Мецово или Мечово, още и Мечата планина, съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и съседната му и източно от Янина с езерото планина – Мицикели, което обаче е новогръцки превод на Меча бърлога.

В голямата си част тези планини имат български топонимистични съответствия, какъвто е примерно случая с най-значимия пиндски масив на Атаманика.

В края на 20-те години на 20 век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на дема на най-южноразположената Аграфа е променено от Керасово на Керасхори през 1930 г. Исторически славянобългарски топоси се наблюдават дори южно, югозападно и югоизточно от Аграфа – Домница, Яница и Бодоница.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Пинд дели водите на днешната територия на Гърция по водосборни басейни. В Чумерка е орохидрографски възел на целия планински масив от орографска гледна точка.

Най-пълноводната и известна река Ахелой (Аспропотаму) протича между Аграфа и Гаврово, разделяйки на юг северната част (ном Етолоакарнания) на административната област Западна Гърция на Етолия и Акарнания.

Езера и водоеми[редактиране | редактиране на кода]

В южната планина към и в Континентална Гърция се намират най-големите язовири на Гърция (Кремаста, Кастраки, Стратос, Пърнари и Пластира) осигуряващи вода за питейни нужди и напояване дори към безводната Атика и Атина, посредством сложна система хидротехнически съоръжения. На всички тези язовири има изградени ВЕЦ.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Планините на Централен Пинд са сърцето на армънските поселения на Балканите. В античността тези планини са населявани от епироти.

Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. Топонимията е основно славянобългарска. [8] Селищата са себични, оригинални и неголеми, с масивни къщи по скатовете, с калдъръмени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви. Като цяло е еднотипна с епирската, предвид на това, че целия този планински район е исторически Епир.

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф[редактиране | редактиране на кода]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Седловини[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Античността[редактиране | редактиране на кода]

Според древногръцката митология, Пинд е син на Македон.

В Средновековието[редактиране | редактиране на кода]

В периода 11 – 13 век частите на Пинд, окръжаващи Тесалия влизат в границите на Велика Влахия. В Османска Тесалия, Аграфа е един от четирите вилаета на санджак Трикала, а цялата планина от 1670 г. административно приспада към Янински еялет, който е формиран посредством отделянето на територията му от тази на Румелийския (последния със седалище в София).

Своеобразна планинска столица на Пинд е град Мецово, който се намира в близост до Янина. В сулиотските планини се води известната сулиотска война – в самото начало на 19 век. Представител на Епир (в т.ч. и на Пинд) в първото общогръцко народно събиране провело се в Аргос на 28 март 1821 г. /излъчило временна Пелепонеска герусия до първото народно събрание в Епидавър/ е българинът от Янина – Атанас Цакалов. [9]

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

В най-ново време, след анексирането на тази планинска територия от Кралство Гърция, по време на ПСВ и ВСВ, тук се създава пиндска автономия. По време на гражданската война в Гърция, тези планини са последен бастион на ЕЛАС, а главният щаб на последната се намира в Грамос на границата с Албания и където е дадена последната битка на Грамос в гражданската война в Гърция. [10]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Специфично характеризиращи планината са каменните мостове над буйно прииждащите води на късите планински епиро-тесалийски реки. Най-южният каменен мост се намира оцелял в Аграфа до село Виняни, която област/дем е вече административно от 2011 г. част от ном Евритания. [11]

Хижи и маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Паркове и резервати[редактиране | редактиране на кода]

В планината са обособени два национални парка – каньона Викос-Аоос и национален парк Пинд.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи, стр. 333 – ПИНДЪ-ПЛАНИНА. географска христоматия, 1921.
  2. ipiros.gr, Десет планини от Епир с височина над 2000 м
  3. Страбон, География – кн. 9 – 4, 10
  4. Страбон, География – кн. 9 – 4, 10
  5. Съвременното гръцко разбиране за обхвата на Пинд е изложено във видеото.
  6. Hobhouse, John Cam. A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1. James Cawthorn, 1825. с. 61.
  7. Карта на Гърция от 1804 г.
  8. Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.
  9. Αθανάσιος Τσακάλωφ. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος.
  10. Битките на Вич и Грамос – видео.
  11. Πέτρινη Γέφυρα
  • Salmon, T. (2006) The Mountains of Greece: The Pindos Mountains Cicerone Press ISBN 978-1852844400

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pindus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.