Пинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пинд.

Пинд
Панорама към Южен Пинд, снимана от връх Катафиди в Чумерка
Панорама към Южен Пинд, снимана от връх Катафиди в Чумерка
Greece relief location map.jpg
40° с. ш. 20.75° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Най-висок връх Смолика
Надм. височина 2637 m
Пинд в Общомедия
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция
Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа)

Пинд [1] (или Пиндос, на гръцки: Πίνδος) е планинска верига в западната част на Балканския полуостров.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Положение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е между историческите области Тесалия и Епир (като ги и разделя), и често бива наричан „гръбнакът на Гърция“, макар да се намира северозападно от Елада, т.е. от Същинска Гърция.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Масивът на Пинд започва от северните части на Гърция, в близост до Албания (на юг от изворите на Девол), и достига на юг посредством Панетолико в Етолоакарнания до Коринтския залив, със срещуположно разположените планини на полуостров Пелопонес. Дълъг е приблизително 230 km, широк около 70 км, с най-висока точка връх Смолика (2637 m). Разделен е на множество различаващи се по геоложки строеж малки планини с височина 1800 – 2600 m.[2]

Геоложки разлетия и обширен планински масив се явява южно (от север на юг) продължение на Динарските планини, посредством Албанските планини, която дълга планинска верига покрай Адриатическо и Йонийско море доминира в западната част на Балканския полуостров. Този огромен комплекс от планини, върхове, плата, долини и клисури цепи Тесалия от Епир и на югоизток продължава с планините на Континентална Гърция – в посока от северозапад на югоизток.

Според алтернативни лингвистични трактовки, обосноваващи се на античната етимология, на югоизток планинският масив на Пинд завършва с планината Ета. [3]

Деление[редактиране | редактиране на кода]

Обхватът на планината е северно на територията на Албания и започва от планините окръжаващи Охридското и Преспанските езера (в исторически Девол) с планината Морава, която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на Грамос. На юг Пинд се простира до ном Евритания с трите ѝ масива – Велухи, Каликуда и Хелидона. Най-южната област в Пинд е района на Аграфа. Южен Пинд в района на Аграфа е значително по-нисък от северната си част и има само седем върха с над 2000 m надморска височина.

Планинската верига на Пинд се поделя на Северен и Южен. Главното било има редица странични разклонения. На запад досами йонийското крайбрежие се простират успоредни ниски планински вериги, най-високата от които е тази на областта Сули. На североизток, дълбоко към Олимп, се вдава страничното било на Хасия и Антихасия, което разделя Македония от Тесалия. От Южен Пинд се вдава на изток ниско планинско ребро към Отрис с дължина 30 km и най-високи върхове Гераковуни (1726 m) и Гурас (1454 m), което дели тесалийската равнина от Фтиотида, в античността част от Антична Тесалия.

Северен Пинд[редактиране | редактиране на кода]

Обособени планински масиви изброени от север на юг са:

Южен Пинд[редактиране | редактиране на кода]

Планински масиви:

В границите на Южен Пинд влиза планинската област Аграфа. Тя е чувствително по-ниска от северните части около Мецово. Релефът ѝ е набразден от многобройни рекички оттичащи се към Йонийско море с Артския залив на запад, Коринтския залив на юг и Егейско море на изток.

Най-високият връх на Аграфа е Карава. Средище на Аграфа е едноименното село. Друго известно селище в района е Граница.

От Евритания се редят в югоизточна посока високите планински масиви на Същинска или Континентална Гърция (Румели) – Велухи, Вардусия, Ета с Калидромо в южната част на Фтиотида, Гиона, Парнас (изброени от северозапад на югоизток, които се намират във Фокида и отчасти на север във Фтиотида) и последващата Хеликон в Беотия и накрая Парнита, досами Атина. Велухи над Карпениси в Евритания е част от Натура 2000.

На юг естествено продължение на планината е планинската верига Панетолико, чиято най-висока точка не надхвърля 2000 m, и се издига само на 1924 m. Панетолико е с дължина 25 km от изток на запад и 10 km ширина от север на юг.

Име, топонимия[редактиране | редактиране на кода]

В Архаична Гърция името Пинд носи единия от градовете на дорийската тетраполия, разположен на едноименната река и в планината Ета – според Страбон. [4] Този историко-географски факт е достатъчно красноречив относно смисъла който са влагали в понятието древните елини. В най-ново време, т.е. от 19 век насам, с името Пинд се назовава планинския венец от Велухи на север, а не така както е било в античността – от Парнас във Фокида – на северозапад до Велухи (Тимфристос). [5]

В Древна Гърция името Пинд се отнасяло за град и река в Дорида, т.е. в по-широк смисъл за планините на Континентална Гърция.

Йоан Цец говорейки за планинския масив означаван като Пинд в съвременната география в/на Гърция, го нарича Мецово(н), т.е. така както се казва Мецово.

По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи – Пахомий Русанос (1508 – 1553), родом от Закинтос, и Анастасиос Гордиос (1654 – 1729), родом от Аграфа, считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите – Мецово(н), и разделяла Янински еялет от Солунски еялет. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. [6][7].

Името Мецово или Мечово, още и Мечата планина, съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и съседната му и източно от Янина с езерото планина – Мицикели, което обаче е новогръцки превод на Меча бърлога.

В голямата си част тези планини имат български топонимистични съответствия, какъвто е примерно случая с най-значимия пиндски масив на Атаманика.

В края на 20-те години на 20 век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на дема на най-южноразположената Аграфа е променено от Керасово на Керасхори през 1930 г. Исторически славянобългарски топоси се наблюдават дори южно, югозападно и югоизточно от Аграфа – Домница, Яница и Бодоница.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Пинд дели водите на днешната територия на Гърция по водосборни басейни. В Чумерка е орохидрографски възел на целия планински масив от орографска гледна точка.

Най-пълноводната и известна река Ахелой (Аспропотаму) протича между Аграфа и Гаврово, разделяйки на юг северната част (ном Етолоакарнания) на административната област Западна Гърция на Етолия и Акарнания.

Езера и водоеми[редактиране | редактиране на кода]

В южната планина към и в Континентална Гърция се намират най-големите язовири на Гърция (Кремаста, Кастраки, Стратос, Пърнари и Пластира) осигуряващи вода за питейни нужди и напояване дори към безводната Атика и Атина, посредством сложна система хидротехнически съоръжения. На всички тези язовири има изградени ВЕЦ.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Планините на Централен Пинд са сърцето на армънските поселения на Балканите. В античността тези планини са населявани от епироти.

Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. Топонимията е основно славянобългарска. [8] Селищата са себични, оригинални и неголеми, с масивни къщи по скатовете, с калдъръмени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви. Като цяло е еднотипна с епирската, предвид на това, че целия този планински район е исторически Епир.

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф[редактиране | редактиране на кода]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Седловини[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Античността[редактиране | редактиране на кода]

Според древногръцката митология, Пинд е син на Македон.

В Средновековието[редактиране | редактиране на кода]

В периода 11 – 13 век частите на Пинд, окръжаващи Тесалия влизат в границите на Велика Влахия. В Османска Тесалия, Аграфа е един от четирите вилаета на санджак Трикала, а цялата планина от 1670 г. административно приспада към Янински еялет, който е формиран посредством отделянето на територията му от тази на Румелийския (последния със седалище в София).

Своеобразна планинска столица на Пинд е град Мецово, който се намира в близост до Янина. В сулиотските планини се води известната сулиотска война – в самото начало на 19 век. Представител на Епир (в т.ч. и на Пинд) в първото общогръцко народно събиране провело се в Аргос на 28 март 1821 г. /излъчило временна Пелепонеска герусия до първото народно събрание в Епидавър/ е българинът от Янина – Атанас Цакалов. [9]

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

В най-ново време, след анексирането на тази планинска територия от Кралство Гърция, по време на ПСВ и ВСВ, тук се създава пиндска автономия. По време на гражданската война в Гърция, тези планини са последен бастион на ЕЛАС, а главният щаб на последната се намира в Грамос на границата с Албания и където е дадена последната битка на Грамос в гражданската война в Гърция. [10]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Специфично характеризиращи планината са каменните мостове над буйно прииждащите води на късите планински епиро-тесалийски реки. Най-южният каменен мост се намира оцелял в Аграфа до село Виняни, която област/дем е вече административно от 2011 г. част от ном Евритания. [11]

Хижи и маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Паркове и резервати[редактиране | редактиране на кода]

В планината са обособени два национални парка – каньона Викос-Аоос и национален парк Пинд.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Salmon, T. (2006) The Mountains of Greece: The Pindos Mountains Cicerone Press ISBN 978-1852844400

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pindus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.