Велика Влахия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за областта в Тесалия. За областта във Влашко вижте Мунтения.

Велика Влахия
Μεγάλη Βλαχία
Византийска империя (в розово) и Велика Влахия (в тъмносиньо)
Византийска империя (в розово) и Велика Влахия (в тъмносиньо)
Greece relief location map.jpg
39.7694° с. ш. 21.1822° и. д.
Велика Влахия
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластТесалия
Географска областосновно и около Пинд
Площотносителна в km²
Населениеотносително, предвид традиционните миграции на каракачанските души
Основаванеупомената за първи път в средата на 12 век
Антична Тесалия включвала и средновековната Равеница
Областите около Антична Тесалия

Велика Влахия или Голяма Влахия (на гръцки: Μεγάλη Βλαχία; на румънски: Vlahia Mare), срещана също и като Тесалийска Влахия, е средновековна област около Тесалийската равнина, включваща предимно по-високите части на планините, ограждащи полята, в това число Равеника. Терминът е в употреба през периода XIII – XIV век по време на т.нар. франкократия.[1]

Първо упоменаване и семантика[редактиране | редактиране на кода]

Приеманата като първа жена историчка в историята – Ана Комнина, през XII век, ни съобщава за т.нар. Велика Влахия с нейните селища и съюзи в планините на Тесалия, и най-вече в Пинд. Алексиадата е основен исторически източник и за т.нар. въстание на Никулица Делфина.

През същия век равинът Бенямин Туделски счита, че няма сила, която да покори власите. След превземането на Константинопол от латините, византийските хронисти съобщават за възникването на независими на практика влашки владения в планините на Тесалия, обозначавани все така като Велика Влахия.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Историческите извори сочат, че през целия XI век след падането на България под византийска власт, основната част от т.нар. власи е съсредоточена в Епир и Тесалия.[2] От XI век насетне Пинд и съседната планинска част на Тесалия носят името Влахия, което понякога се давало и на цяла Тесалия. След „Partitio terrarum imperii Romaniae“, към началото на XII век, Тесалия започва да се нарича Влахия или Голяма Влахия.[3]

Политическо обособяване[редактиране | редактиране на кода]

През 1278 г. е обособено Тесалийско княжество, което съществува до завладяването му и присъединяването на всички земи на Тесалия, Епир и Етолоакарнания (Мала Влахия) от Стефан Душан, който се прогласява за „цар на сърби и гърци“. Стефан Душан приема и титлата „граф на Влахия“, а бившите земи на Епирското деспотство са наричани Влахиотска земя през втората половина на XIV век, като Йоан Кантакузин нарича Тесалия – Източна Влахия.[4]

Първоначално Велика Влахия е част от Епирското деспотство след превземането на Константинопол (1204), а след Клокотнишката битка, заедно с по-голяма част от земите на деспотата, е в границите на Втората българска държава.

След смъртта на цар Стефан Душан, Велика Влахия е част от новото Епирско царство, след което е завладяна от Турахан бей, за да бъде обособена в Трикалски санджак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Η Μεγάλη Βλαχία και η βυζαντινή κοινοπολιτεία (13ος – 14ος αιώνας)
  2. Заб. Според тогавашното схващане за границите на тези две области.
  3. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21
  4. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]