Власи
| Власи | |
|---|---|
.jpg)
Куцовласи от Воденските планини, ДАА
|
|
| Религия | православие |
| Власи в Общомедия | |
Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.
Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан І Велики, Юстин II и навярно Фока.
Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи – например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.
Съдържание
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски wołoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец.[1] Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирани келти-кимври.
Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свободни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр. Валкум. Например етнонима гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ. Съществува мнение че влах означава пастир.
Влахия[редактиране | редактиране на кода]
В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите, както и на север до Полша, а на запад до Чехия и Хърватия. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.
- У(н)гровлахия, по-късно Влашко – между Карпатите и Дунав, деляща(о) се на:
- Молдовлахия, Черна Влахия или Молдавия – между Карпатите и Днестър
- Горна Влахия – в Епир
- Велика Влахия – в Тесалия
- Малка Влахия – в Етолия, Акарнания, Дорида и Локрида
- Стара Влашка – и в Босна – виж Романия
- Бяла Влахия – в Мизия
- Морлахия или Черна Влахия – в Далмация
- Сремска Влахия – на река Сава
- Моравска Влахия – в Чехия
Народи[редактиране | редактиране на кода]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Както и при езика, културните връзки между северните власи (румънци) и южните власи (арумани) са прекъснати през 10 век и оттогава те са подложени на различни културни влияния:
- Румънската култура е била подложена на асимилационен натиск от славяните, а по-късно от унгарците и немците (главно в Трансилвания). През 19 век се засилва влиянието на Западна Европа, най-вече на Франция.
- Арумънската култура е силно повлияна от Византия и Гърция.
Преобладаващата религия на власите е православието, но в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). Известен брой власи в днешна Гърция дори приемат исляма и след размяната на население от 1923 се преселват в Турция.
Неетническа употреба[редактиране | редактиране на кода]
В отделни случаи терминът „власи“ няма етнически смисъл. Петър Петров приема, че в редица средновековни исторически извори под „власи“ се разбира пастирско население.[2] Според Петър Коледаров сред католиците в някои страни на Средновековна Европа терминът „влах“ е бил равнозначен на „източноправославен“, с пейоративен оттенък.[3]
Една от възможните употреби на „влах“ в днешна Гърция е със значението на „невеж селяндур“.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Младенов, Стефан. История на Българския език, София, 1929, стр. 205.
- ↑ Петров, Петър. Възстановяване на българската държава 185 – 1197, София 1985, с. 331.
- ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава, София 1989, с. 34 – 35.
- ↑ Хърцфелд, Майкъл. Културната интимност. Социална поетика в националната държава, София 2007, с. 122.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Промяна на етническите модели на идентичност при българските армъни (власи) и нейните последствия, Българска Етнология 1/2001 [на български]. София, стр. 5 – 25. от Теде Кал (Thede Kahl).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна статистическа служба на Република Македония
- Изследвания на власите от Астериос Кукудис
- [1] (Етимология)
