Власи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан I Велики, Юстин II и навярно Фока.

Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи - например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.

Етимология[редактиране | edit source]

Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски włoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец.[1] Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирана келти-кимври.

Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свобдни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр.Валкум. Например етнонима гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ. Съществува мнение че влах означава пастир.

Влахия[редактиране | edit source]

В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите, както и на север до Полша, а на запад до Чехия и Хърватия. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.

Народи[редактиране | edit source]

Власи

Румънците (говорещи румънски език; също наричани дако-романи, поради търсеният им произход от даките) живеят в:

и като малцинство в:

Арумъните, наричани понякога от българите и сърбите цинцари (говорещи арумънски език) живеят в:

Сърбо-власите (говорещи сръбо-влашки език или влашки) живеят в Сърбия в областта Тимошко

Мъгленорумъните (говорещи мъгленорумънски език или мегленорумънски) живеят в Северна Гърция в областта Мъглен

Истрорумъните (говорещи истрорумънски език) живеят в Хърватия - около 1 200

Мавровласите, известни още като морлаци (говорещи далматино-романски език) живели някога в Далмация, Динарските планини и западна Черна гора.

Култура[редактиране | edit source]

Македонски арумъни продават печена царевица в Румъния, 1855 г.

Както и при езика, културните връзки между северните власи (румънци) и южните власи (арумани) са прекъснати през 10 век и оттогава те са подложени на различни културни влияния:

Преобладаващата религия на власите е православието, но в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). Известен брой власи в днешна Гърция дори приемат исляма и след размяната на население от 1923 се преселват в Турция.

Неетническа употреба[редактиране | edit source]

В отделни случаи терминът „власи“ няма етнически смисъл. Петър Петров приема, че в редица средновековни исторически извори под „власи“ се разбира пастирско население.[3] Според Петър Коледаров сред католиците в някои страни на Средновековна Европа терминът „влах“ е бил равнозначен на „източноправославен“, с пейоративен оттенък.[4]

Една от възможните употреби на „влах“ в днешна Гърция е със значението на „невеж селяндур“.[5]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Промяна на етническите модели на идентичност при българските армъни (власи) и нейните последствия, Българска Етнология 1/2001 [на български]. София, стр. 5-25. от Теде Кал (Thede Kahl).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Младенов, Стефан. История на Българския език, София, 1929, стр. 205.
  2. Окончателни резултати от преброяване 2001. Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група.
  3. Петров, Петър. Възстановяване на българската държава 185-1197, София 1985, с. 331.
  4. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава, София 1989, с. 34-35.
  5. Хърцфелд, Майкъл. Културната интимност. Социална поетика в националната държава, София 2007, с. 122.