Карпати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карпати
Езерото Морско око във Високите Татри, част от Западни Карпати.
Езерото Морско око във Високите Татри, част от Западни Карпати.
Общи данни
Най-висок връх Герлаховски щит
Надм. височина 2 655 m m
Карпати в Общомедия
Сателитна снимка на Карпатите.

Карпатите (на украински: Карпати; на полски: Karpaty; на словашки: Karpaty; на унгарски: Kárpátok; на румънски: Carpaţi; на сръбски: Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.

Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.

Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.

В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.

География[редактиране | редактиране на кода]

Северозападните Карпати започват на територията на Словакия и южна Полша. Преминават покрай Закапратието и Трансилвания в голям полукръг към югоизток и завършват при река Дунав близо до град Оршова в Румъния. Общата дължина на веригата е над 1500 km, а ширината ѝ варира между 12 и 500 km. Най-високите върхове на Карпатите са там, където планината е най-широка. Системата достига максималанта си ширина в Трансилванското плато и в Татрите, най-високия хребет, в който се намира Герлаховски щит (Словакия) с височина 2655 m над морското равнище. Карпатите покриват площ от 190 000 km2 и образуват най-дългата планинска система в Европа след Алпите.

Макар често да се наричат планинска верига, всъщност Карпатите не образуват непрекъсната верига планини. Съставени са от няколко орографски и геологически отличаващи се групи, показващи голямо структурно разнообразие. Карпатите, достигащи височина над 2500 m само на няколко места, нямат силно издадени върхове, обширни снежни полета, големи ледници, високи водопади и големи езера, каквито например присъстват и Алпите. Дълго време се вярва, че в Карпатите няма ледници, но скорошни изследвания на полски учени откриват ледникова зона в Татрите.[1] Най-високата точка на Карпатите е толкова висока, колкото средния регион на Алпите, с които споделят подобен вид, климат и флора. Карпатите са отделени от Алпите чрез река Дунав. Двете вериги се срещат само на едно място, близо до австрийско-словашка граница при Братислава. Реката ги отделя и от Стара планина при Оршова в Румъния. Долината на Морава и Одра пък отделя Карпатите от Силезия и Моравия, които принадлежат на средното крило на Централноевропейската планинска система. За разлика от другите крила в системата, Карпатите, които образуват вододела между северните морета и Черно море, са обградени от всички страни с равнини: Панонската на югозапад, Дунавската на юг и Галицийската на североизток.

Карпатите са създадени по време на Алпийската орогенеза през мезозой и терциер.[2]

По-големи градове в Карпатите, според населението в намалящ ред са:

Най-високи върхове по страна[редактиране | редактиране на кода]

Връх Геоложка единица Страна Административна единица Височина (m)
Герлаховски щит Фатранско-Татранска област Словакия Прешовски край 2 655
Молдовяну Фъгърашки планини Румъния Арджеш 2 544
Риси Фатранско-Татранска област Полша Татрански окръг 2 499
Говерла Бескиди Украйна Надворнянски район, Раховски район 2 061
Беляница Беляница Сърбия Деспотовац 1 339
Лиса гора Моравско-Силезски Бескиди Чехия Моравско-силезки край 1 323
Кекеш Северноунгарски планини Унгария Хевеш 1 014

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gądek, Gradiecz, Bogdan, Mariusz. Glacial Ice and Permafrost Distribution in the Medena Kotlina (Slovak Tatras): Mapped with Application of GPR and GST Measurements. // Landform Evolution in Mountain Areas. Studia Geomorphologica Carpatho-Balcanica. Посетен на 3 февруари 2013.
  2. Plašienka, D., 2002, Origin and growth of the Western Carpathian orogenetic wedge during the mesozoic. in Geologica Carpathica Special Issues 53 Proceedings of XVII. Congress of Carpathian-Balkan Geological Association Bratislava, 1 – 4 September 2002