Минерална вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Минерален извор

Минералната вода е вода от минерален извор, който съдържа различни минерали, като соли и серни съединения. Минерална вода понякога може и да е ефервесцентна (т.е., "газирана"), което се дължи на съдържащите се в нея газове.

Минералната вода е била използвана и консумирана от нейния извор като лек от извори, кладенци и бани. Термина спа се използва за място, където водата се пие и използва за баня. Баня се нарича мястото, където водата се използва предимно за къпане, терапия или почивка, а кладенец е мястото от което водата се пие.

В наши дни минералната вода най-често се бутилира от извора за разпределено потребление. Има повече от 3000 марки на минерални води в търговската мрежа в света[1].

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Според температурата си минералните води биват студени (до 37 °C – температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 °C) и горещи (над 60 °C).

По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 – 30 g/l), разсолни (30 – 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се делят на сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели, както и такива и без балнеологични съставки. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.

За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.

Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата.

Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания.

Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.

Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.

Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.

България[редактиране | редактиране на кода]

Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. m³ (с дебит 5000 l/s), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.

Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисаря (крепост) – Древна Аугуста, Кюстендил – Пауталия, – Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски минерални бани – Танзос, София – Улпия Сердика.

В страната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 l/s. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж – 57 и във вид на извори – 20.

В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец – 38 °C. Много горещи (50–90 °C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско и Долнобанската котловина.

Българските минерални води са средно и силно минерализирани.

  1. Mineral Waters of the World, Home page