Хидрогенкарбонат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хидрогенкарбонат
Bicarbonate-ion-3D-balls.png
Bicarbonate-resonance.png
Имена
По IUPAC хидроксидодиоксидокарбонат
Други бикарбонат
Идентификатори
Номер на CAS 71-52-3
PubChem 769
ChemSpider 749
KEGG C00288
ChEBI 17544
SMILES
OC([O-])=O
StdInChI
1S/CH2O3/c2-1(3)4/h(H2,2,3,4)/p-1
StdInChI ключ BVKZGUZCCUSVTD-UHFFFAOYSA-M
Справка в Beilstein 3903504
UNII HN1ZRA3Q20
Справка в Gmelin 49249
3DMet B00080
Свойства
Формула
Моларна маса 61,0168 g/mol
pKa 10,3
pKb 7,7
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25 °C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Хидрогенкарбонатите са киселинни соли на въглеродната киселина H2CO3. Формулата на аниона е HCO
3
.

Други названия на хидрогенкарбонатите са: хидрокарбонат, бикарбонат.

Хидрогенкарбонатите на алкалните метали са разтворими във вода. Добре разтворими във водата са и тези на алкалоземните метали.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Хидрогенкарбонатите се образуват при продължително пропускане на CO2 през разтвор, съдържащ карбонат:

Содата за хляб (натриев бикарбонат) се получава по така наречения амонячно-хлориден метод:

Натриевият бикарбонат е трудно разтворим в студена вода, затова той може да се отдели от амониевия хлорид чрез филтриране.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

При нагряване хидрогенкарбонатите се разлагат на съответния карбонат, вода и въглероден диоксид:

Хидролизата на хидрогенкарбонатния йон се извършва по схемата:

В резултат на това разтворът на хидрогенкарбонатите има алкална реакция.

Реагират с основи:

Реакция с киселини:

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Натриевият бикарбонат (сода) се използва в производството на изкуствени минерални води и зареждане на пожарогасители, в сладкарството и пекарните, в бита и в медицината.

Хидрогенкарбонатите на калция и магнезия (Са(НСО3)2, Mg(НСО3)2) определят временната твърдост на водата.[1]

Физиологично действие[редактиране | редактиране на кода]

В организма хидрогенкарбонатите са буферни вещества, регулиращи постоянството на кръвната реакциия.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кнунянц И. Л. и др. – Химическая энциклопедия, т. 3 Мед-Пол, Москва, издат. „Большая Российская Энциклопедия“, 1992, стр. 639, ISBN 5-85270-039-8, тираж 50 000.
  • Ф. Н. Капуцкий, В. Ф. Тикавый – Пособие по химии для поступающих в вузы, Минск, издат. „Высшая школа“, 1979, стр. 384
  • Г. П. Хомченко – Химия для поступающих в вузы, Москва, издат. „Высшая школа“, 1994, стр. 447

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]