Въглеродна киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Въглеродна киселина
Carbonic-acid-2D.png
Идентификатори
Номер на CAS 463-79-6
PubChem 767
KEGG C01353
ChEBI 28976
ChEMBL 1161632
SMILES
O=C(O)O
StdInChI
1S/CH2O3/c2-1(3)4/h(H2,2,3,4)
StdInChI ключ BVKZGUZCCUSVTD-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/CH2O3/c2-1(3)4/h(H2,2,3,4)
InChI ключ BVKZGUZCCUSVTD-UHFFFAOYAU
Качества
Формула H2CO3
Моларна маса 62,03 g/mol
Външен вид безцветен разтвор
Плътност 1,668 g/cm3
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Въглеродната киселина е химично съединение с химична формула H2CO3. В природата непрекъснато се образува въглеродна киселина при разтварянето на въглероден диоксид във вода: H2O+CO2->H2CO3. При 20° С един обем вода разтваря 0,88 обема СО2. Химичните връзки в молекулата на въглеродната киселина са ковалентни полярни. Разликите в стойностите за електроотрицателност на свързаните атоми показват, че най-полярни са връзките кислородводород: χ (Н) = 2,20 <<χ(О) = 3,50; χ(О) = 3,50 >χ(С)= 2,50. Молекулите на въглеродната киселина са нетрайни и във воден разтвор се разпадат:

Наличието на водородни йони е причина въглеродната киселина да променя цвета на лакмуса в бледорозово. Въглеродна киселина се съдържа в много газирани напитки.

Въглеродната киселина е слаба киселина и образува два вида соли: карбонати и бикарбонати. В геологията тя е причината варовика да се разтваря, произвеждайки калциев бикарбонат, което води до образуването на сталактити и сталагмити.

Роля в кръвта[редактиране | редактиране на кода]

Бикарбонатът е посредник при транспорта на CO2 извън тялото чрез респираторен газообмен. Реакцията на хидратация на CO2 обикновено е много бавна без катализатор, но червените кръвни телца съдържат играят тази роля, ускорявайки реакцията и произвеждайки бикаборнат (HCO3), разтворен в плазмата. Тази реакция се обръща в белите дробове, където карбонатът става пак на CO2. Този баланс играе важна роля в поддържането на буфер в кръвта на бозайниците.

Роля в световния океан[редактиране | редактиране на кода]

Световният океан е погълнал почти половината CO2, отделян от хората чрез горене на изкопаеми горива.[1] Изчислено е, че допълнителният разтворен въглероден диоксид е накара средният pH на океана се измести с -0,1 спрямо нива отпреди Индустриалната революция. Този феномен е познат като окисление на океана, макар океанът все още да е алкален.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sabine, C. L.. The Oceanic Sink for Anthropogenic CO2. // Science 305 (5682). 2004. DOI:10.1126/science.1097403. с. 367 – 371.
  2. National Research Council. „Summary“. Ocean Acidification: A National Strategy to Meet the Challenges of a Changing Ocean. Washington, DC: The National Academies Press, 2010. 1. Print.