Лакмус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лакмусова хартийка след употреба.
Roccella fuciformis.
Лакмус на прах.

Лакмус (от нидерландското lekken – „течен“ и moes – „смес“) е водоразтворимо багрилно вещество със сложен химичен състав, един от първите и най-широко разпространени индикатори на pH. Съдържа се в някои лишеи (Roccella fuciformis, Roccella tinctoria и други), от които и се получава.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено под формата на лакмусова хартийка се използва като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Природният лакмус е сложна смес от 10 – 15 субстанции. За основни компоненти на лакмуса обикновено се считат:[1]:

Също така, извличаното лакмусово разделение може да бъде се класифицира по:

История[редактиране | редактиране на кода]

Лакмусът е използван за пръв път около 1300 г. от испанския лекар Арнолд от Виланова.[2] След 16 век синьото багрило се вече се извлича от някои лишеи, особено в Нидерландия. През 1704 г. получава днешното си наименование.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. E.T. Wolf: Vollständige Übersicht der Elementar-analytischen Untersuchungen organischer Substanzen, с. 450 – 453, veröffentlicht 1846, Verlag E. Anton
  2. Manfred Neupert: Lackmus in Römpp Lexikon Chemie.