Варовик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глинести лиски, покрити с варовик. Платото Къмбърланд, Тенеси

Варовикът е бяла седиментна скала, съставена предимно от калциев карбонат. По своя произход варовиците могат да бъдат хемогенни (утаени по химичен път) – такива варовици има в Североизточна България. Съществуват и биогенни, изградени предимно от останки на организми – фито- и зоопланктон, черупки, скелетни частици и други. Такова е находището в град Балчик. Трети вариант са кластични – изградени от преотложени парчета варовик.

Има няколко вида варовици: обикновен, черупчест и креда. Варовикът се използва като строителен материал, а също и за получаване на гасена вар и цимент. Черупчестият варовик се нарича така, защото в него още личат черупките на различни живи организми. Той е много красив и се използва за облицовка на сгради, чешми и други. Кредата е много мека (мек варовик) и се използва като хранителна добавка във фуражите за животни, като пълнител за сухи строителни смеси, бои, каучукови изделия и други. От нея се прави тебеширът.

Варовикът е една от най-широко използваните в строителството скали. Освен в естествен вид, той се използва за промишлено производство на негасена вар, въглероден диоксид, калцинирана сода. Добавя се при производството на чугун от кисели руди.

Водите с високо съдържание на варовик (като тази в Североизточна България) се наричат твърди. При загряването на такава вода до температури над 50 °C, варовикът се отлага по водоносещите части. Тези отлагания са известни като „котлен камък“ или „накип“.

Това води до износване, стесняване на пропускащите течения и запушването им.