Каучук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каучуковите дървета обикновено се култивират в обширни плантации. На снимката са каучукови дървата в Керала, Индия

Каучукът е високоеластичен природен или синтетичен полимер.

Терминът "каучук" произлиза от две думи на езика на индианците, населяващи бреговете на Амазонка: "кау" - дърво, "учу" - плаче, тече. Каучу е сок на хевея, първото и най-важно каучуково растение.

Естественият каучук се съдържа в сока на дървесния вид Бразилска хевея, както и в около 500 други тропически растения. Ако се направят нарези на съблото, тези растения отделят млечен сок, наречен латекс, който съдържа около 40% каучук. За да се отдели каучукът, латексът се пресича с оцетна или мравчена киселина. Полученият продукт се промива, валцува и се суши.

Природен каучук[редактиране | edit source]

Естественият каучук е полимер, получен при коагулация на латекса от каучуконосни растения (главно Hevea brasiliensis) с основна съставна част полиизопрен. Суровият естествен каучук при стайна температура е мек и еластичен, с прекрасни свойства, но при температури под 15 градуса става твърд, при по-нататъшно охлаждане и крехък. При нагряване над 40 градуса пък става мек, пластичен и лепкав, загубва еластичността си. Разтворим е в множество органични разтворители. На практика ценните свойства на естествения каучук се проявяват само при температури, близки до стайните. Решението на проблема се нарича вулканизация и е открита чрез многобройни опити от Чарлз Гудиър през 1839 година. При вулканизацията предварително смесеният с определено количество сяра каучук се загрява за няколко минути до 130 - 180 градуса. След нея естественият каучук придобива постоянна еластичност в много широк температурен интервал, което е позволило масовата му употреба. Намира приложение при производство на автомобилни гуми, обувни изделия, изолационни материали, ремъци, лепила и други.

Синтетичен каучук[редактиране | edit source]

Синтетичният каучук е полимер (бутадиенов, бутадиенстиренов, хлоропренов, полиуретанов, силиконов и др.). Естественият каучук след вулканизация притежава ценни свойства, но добивът му е ограничен (едно зряло дърво дава годишно 2 - 5 kg каучук). Затова химиците създават различни видове синтетични каучуци, които се произвеждат от широкодостъпни, евтини суровини. Първият масовопроизвеждан синтетичен каучук е бутадиеновият. По-късно са създадени изопренови, хлоропренови, бутадиенстиренови, бутадиеннитрилови, бутилови, силиконови, полиуретанови и др. Синтетичните каучуци, както и естественият, в сурово състояние са меки и пластични при стайна температура и влошават свойствата си при отклонение от температурния интервал 15 - 40 градуса. Синтетичните каучуци позволяват смесване с естествен каучук в широки граници, като при това се получават смеси с различни и разнообразни свойства. След вулканизация със сяра те придобиват същите свойства като вулканизирания естествен каучук. Някои видове синтетичен каучук са по-устойчиви от естествения каучук. За подобряване свойствата на каучука, освен вулканизатор (сяра), към него при производството му се добавят и други съставки, като ускорители и активатори на вулканизацията, забавители, омекотители, противостарители, пълнители и оцветители.

Вижте също[редактиране | edit source]