Каучук
Каучукът е високоеластичен полимер, добиван от сока на специални растения или синтезиран химически.[1] Поради близките си свойства естественият и синтетичният каучук се смесват успешно в производството на различни видове гума.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Думата „каучук“ произлиза от две думи на езика на индианците, населяващи бреговете на река Амазонка: „кау“ – дърво, „учу“ – плаче, тече. Каучук първоначално се е наричал сокът на дървото бразилска хевея – първото и най-важно каучуково растение.
Естествен каучук
[редактиране | редактиране на кода]Естественият каучук се съдържа в сока на дървесния вид бразилска хевея, както и в около петстотин други тропически растения. Ако се направят нарези на стъблото, тези растения отделят млечен сок, наречен латекс, който съдържа около 40% естествен каучук (химическото му наименование е полиизопрен). Отделянето на каучука от латекса става чрез коагулация с помощта на оцетна или мравчена киселина. Полученият продукт се промива, валцува и суши. Суровият естествен каучук при стайна температура е мек и еластичен, с прекрасни свойства, но при температури под 15 °C става твърд, при по-нататъшно охлаждане – и крехък. При нагряване над 40 °C каучукът става мек, пластичен и лепкав, губи еластичността си. Разтворим е в множество органични разтворители. На практика ценните свойства на естествения каучук се проявяват само при температури, близки до стайната. Недостатъците на каучука се отстраняват чрез вулканизация – процес, открита след многобройни опити от Чарлз Гудиър през 1839 г. При вулканизацията каучукът се смесва с определено количество сяра, след което се загрява за няколко минути до 130 – 180 °C. Вулканизираният каучук запазва еластичността си в много широк температурен интервал, което прави възможна масовата му употреба. Намира приложение в производството на автомобилни гуми, обувки, електроизолационни материали, ремъци, поточни ленти, уплътнения, лепила и други.
Синтетичен каучук
[редактиране | редактиране на кода]Синтетичният каучук е полимер: бутадиенов, бутадиенстиренов, хлоропренов, полиуретанов, силиконов и др. Естественият каучук след вулканизация притежава ценни свойства, но добивът му е ограничен (от едно дърво се добиват годишно между два и пет килограма каучук). За да се отговори на нарастващото потребление на каучук, са синтезирани изкуствени полимери от нефтопродукти, които са с подобни характеристики на естествения каучук. Първият масово произвеждан синтетичен каучук е бутадиеновият. По-късно са създадени изопренови, хлоропренови, бутадиенстиренови, бутадиеннитрилови, бутилови, силиконови, полиуретанови и др. видове синтетичен каучук. Синтетичният каучук, в сурово състояние е мек и еластичен при стайна температура, но губи тези свойства извън температурния интервал 15 – 40 °C. Синтетичният каучук се смесва с естествения в различни пропорции; получените смеси имат различни свойства. След обработка със сяра(т.нар. вулканизация) синтетичният каучук придобива устойчивост към топлина и студ. Някои видове синтетичен каучук са по-устойчиви от естествения. За подобряване на свойствата на каучука се добавят и други примеси: ускорители и активатори на вулканизацията, забавители, омекотители, противостарители, пълнители и оцветители.
Гума
[редактиране | редактиране на кода]Вулканизираният каучук, наричан също гума, се използва за изработката на множество изделия: уплътнения, играчки, обувки, оръжия (гумени прашки, гумени куршуми).
