Вулканизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вулканизация на полиизопрен (натурален каучук).

Вулканизация е химико-технологичен процес, на взаимодействието на каучука с вулканизиращ агент, при който произтича свързване на молекулите на каучука в единна пространственна връзка. При този процес се повишават характеристиките на каучука - неговата твърдост, еластичност, топло- и мразоустойчивост, намалява се разтворимостта му в органични разтворители.

Вулканизиращи агенти могат да бъдат някои химични елементи или съединения: сяра, пероксиди, метални оксиди, съединения от аминен тип и др. За повишаване скоростта на процеса на вулканизация, се използват различни ускорители.

Вулканизацията е открита случайно от Чарлз Гудиър през 1839 година. През 1909 г. екип под ръководството на Фриц Хофман в рабораторията Bayer в Германия създава успешно полимеризиран метил-изопрен - първият синтетичен каучук. През 1910 г. руският учен Сергей Василиевич Лебедев синтезира за първи път каучук на основата на бутадиен.

Процесът е назован в чест на древноримския бог на огъня Вулкан. Вулканизираният каучук се нарича гума.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]