Вулканизация
Вулканизация е химико-технологичен процес на взаимодействието на каучука с вулканизиращо вещество, при което протича свързване на молекулите на каучука в единна пространствена връзка. При този процес се подобряват качествата на каучука: неговата твърдост, еластичност, топло- и студоустойчивост; намалява разтворимостта му в органични разтворители.
Вулканизиращи вещества са сярата, пероксидите, металните оксиди, амините и др. Използват се различни ускорители на вулканизацията.
Вулканизацията е открита случайно от Чарлз Гудиър през 1839 година. През 1909 г. екип под ръководството на Фриц Хофман в лабораторията Bayer в Германия създава успешно полимеризиран метил-изопрен - първия синтетичен каучук. През 1910 г. руският учен Сергей Василиевич Лебедев синтезира за първи път каучук на основата на бутадиен.
Процесът е назован в чест на древноримския бог на огъня Вулкан. Вулканизираният каучук се нарича гума.
