Силикон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Формула на част от силиконова верига
Силиконови импланти

Силикон (на английски: silicone) е смесен органично-неорганичен полимерен материал (каучук) с химична формула [R2SiO]n, където R е органична група, като метил, етил или фенил. Силиконите имат течна, желеобразна или твърда консистенция, с разнообразни приложения, най-популярни като имплант в козметичната хирургия и като лепилни, смазочни или изолационни материали в строителството и машиностроенето.

Поради подобно звучащата на английски дума за силиций (silicon) често срещана грешка е силиций да се превежда като „силикон“, например неправилно: „Силиконовата долина“ (вместо „Силициевата долина“).

Първият масово произвеждан силикон е бутадиеновият. Силиковият качук, както и естественият, в сурово състояние са меки и пластични при стайна температура, но влошават свойствата си при отклонение от температурния интервал 15 – 40 °C. Синтетичните каучуци – силикон, позволяват смесване с естествен каучук в широки граници, като при това се получават смеси с различни и разнообразни свойства. След вулканизация със сяра те придобиват същите свойства като вулканизирания естествен каучук. Някои видове синтетичен каучук са по-устойчиви от естествения каучук. За подобряване свойствата на каучука, освен вулканизатор (сяра), към него при производството му се добавят и други съставки, като ускорители и активатори на вулканизацията, забавители, омекотители, противостарители, пълнители и оцветители.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

  • Силикон или така нареченият силиконов каучук бива естествен или синтетичен
  • Температурна устойчивост
  • Водонепромокаемост (хидрофобия)
  • Издръжливост от въздействието на кислорода, озона и ултравиолетовата светлина
  • Твърдост
  • Добра електроизолация
  • Ниска химическа реактивност (не взаимодейства лесно с други химически елементи и съединения)
  • Добра изолационност