Органично съединение

Метанът е най-простото възможно органично съединение

Органично съединение е всяко химично съединение на въглерода без карбидите, оксидите, въглеродната киселина и нейните производни. Дялът от химията, който се занимава с органичните съединения, е органичната химия. Освен въглерод и водород, органичните съединения често съдържат и други елементи, като азот, кислород, сяра, фосфор и халогените. Органометалната химия изучава органичните съединения с връзка C–M (където M е метал).

Съвременна дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално като органични са разглеждани химичните съединения, получени чрез процеси в живите организми. От тази първа класификация произлиза названието органични.

След отпадането на витализма дефиницията за органично съединение е променена много пъти. Според една от тях, органични са съединенията на въглерода, които съдържат поне една връзка C–C и/или C–H. Това определение обаче не включва някои от по-простите съединения на въглерода като CX₄ и CS₂, които въпреки неорганичния си състав, често се определят като органични разтворители поради приликата в химичните им свойства с другите органични съединения.

Съединенията като Ni(CO)₄ и PbEt₄, които съдържат връзката C–M в молекулата си, притежават свойства, характерни за органичните и неорганичните съединения. По тази причина те са обособени в отделен дял от химията и биват изучавани от металоорганична химия.

Някои групи органични съединения с голямо значение за жизнените процеси, наречени биогенни, като въглехидратите, мазнинине и нуклеотидите и техните биологични преобразувания, се изучават от биоорганичната химия.

В съвременната органична химия за органично се приема всяко въглеродно съединение, освен карбидите, оксидите му и въглеродната киселина и нейните производни.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Въглеводороди[редактиране | редактиране на кода]

Вълеводородите са най-простите органични, молекулите на които са изградени само от въглеродни водородни атоми. Според вида на въглеродната верига те се делят на алифатни (ациклични и циклични) и ароматни. Според характера на връзките C–C те се делят на наситени – само прости връзки; и ненаситени – когато съдържат поне една двойна или тройна връзка.

Алифатните съединения съдържат права, разклонена, циклична или смесена верига и нямат ароматни системи. Такива са алканите, алкените, алкините, алкадиените и циклоалканите.

Ароматните въглеводороди съдържат ароматен пръстен. Той е стабилна система от спрегнати резонансни двойни връзки в цикличен въглероден скелет. Такива съединения са бензенът и анулените.

Основни класове въглеводородни
Линеен алкан
Алкен
Алкин
Алкадиен
Алкенилен
Циклоалкан
Циклоалкен
Бициклоалкен
Циклоалкен
Бензен
Анулен
ПАВ

Производни[редактиране | редактиране на кода]

Когато един или повече от водородните атоми във въглеводорода се замени от хетероатом, се получават техни производни. Те най често се класифицират според вида на заместителя (органоборни, органофосфорни и органометални съединения) или функционалните групи в тях – алкохоли и феноли, халогеноалкани, карбоксилни киселини, меркаптани, нитросъединения, амини, хетероциклични съединения.