Амин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за химичното съедининие. Вижте също: Амин (религия).

Първичен амин Вторичен амин Третичен амин
primary amine
secondary amine
tertiary amine

Амините са органични съединения и функционални групи, които съдържат атом азот със свободна електронна двойка. Амините са производни на амоняка, в които един или повече водородни атоми са заменени със заместител, като алкилов остатък или ароматна група[1] Важни амини включват аминокиселини, биогенни амини, триметиламин и анилин. Неорганичните производни на амоняка са също така се наричат амини, като хлорамин (NClH2).

Съединения с азотен атом, свързани с карбонилна структурата от вида R-C(= O) NR'R" се наричат амиди и имат различни химични свойства от амините.

В зависимост от вида на заместителите амините биват мастни, ароматни или смесени (мастно-ароматни). В зависимост от броя на аминогрупите те могат да бъдат моно-, ди- и полиаминопроизводни.

     Метил- и етиламините са газообразни вещества, а останалите нисши алкиламини са теи.чности. Заради образуването на водородни връзки, първичните и вторичните алкиламини имат по-високи температура на топене и кипене от тези на въглеводородите със същата молекулна маса. Пак заради образуването на водородни връзки, те са разтворими във вода. Обратно на тях ароматните амини са неразтворими във вода, заради хидрофобния арилов остатък.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McMurry, John E. (1992), „Organic Chemistry“ (3rd ed.), Belmont: Wadsworth, ISBN 0-534-16218-5