Амин (религия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Амин (на старогръцки: ἀμήν, на иврит: אמן, в западноевропейската традиция на латински: amen) е обичаен завършек на молитва или псалм в юдаизма, християнството и исляма, представляващо потвърждение на произнесените думи. Като синоними могат да се посочат "да, наистина" или "да бъде".

Синоними[редактиране | редактиране на кода]

  • Ом
  • Ум
  • Аум
  • Аумен
  • Омен
  • Амен

Древност[редактиране | редактиране на кода]

В древен Вавилон с думата "омен" се е означавала специфична звездна конфигурация, която се е смятала за предвестник на дадено събитие. В приблизителен превод "омен" означава "това, което има да стане".

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Истина!, Тъй да бъде!, Да бъде!;
  • От гръцки - до амина= навеки, за вечни времена;
  • Означава още "сигурно, непременно, вярно" от основното значение " да бъдеш твърд, сигурен, достоен за доверие".
  • В Стария/Вехтия Завет
    • тази дума се използва при приемане на някаква клетва и нейните последствия.(Втрорзак.27:15 и сл.)
    • и като отклик на богослужение( Пс.41:13;СИ - Пс.40:14).
  • Във времето на Новия Завет се използва редовно в края намолитви( !Кор.14:16).Твърдението на Иисус:" Истина, истина (амин) ви казвам" придава на думите Му особена сила, а в Откровение 13:14 Той е наречен"Амин".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]