Металоорганична химия
Металоорганично, или органометално, се нарича всяко органично съединение, в молекулите на което метален атом е свързан с един или повече въглеродни атоми от органична група.[1] Известни са органометални съединения с почти всички метали. Най-голямо значение имат съединенията на цинка, живака, алуминия. Дялът от химията, която ги изучава е металоорганичната химия.
6.png) |
 |
 |
 |
| Хексакарбонилхром, карбонилен комплекс | Хафниоцен дихлорид, сандвичев комплекс | Полидиалкилстанан, органометален полимер | Полифункционално органомолибденово съединение |
Съединения на s- и p-метали[редактиране | редактиране на кода]
Най-употребявани са органометалните съединения на алкалните и алкалоземните метали и алуминия.[1] В тях връзките M–C са йонни (C:-K+, C:-Na+) и ковалентни полярни (δ-C–Liδ+, δ-C–Mgδ+). В кристално състояние еднотипните (MRn) и смесените им органометални съединения са координационно асоциирани.
 |
 |
 |
 |
| Бензилкалий | Винилмагнезиев бромид, Гриняров реактив | Трифенилалуминий | Тетрабутилолово, отровно |
Органолитиевите съединения са открити от К. Циглер. Те са селективни реагенти в органичният синтез, а реактивността им нараства при координиране на подходящ бидентатен лиганд. Могат да бъдат използвани за полимеризация на алкени, алкилиране на арени и др. Органонатриевите и органокалиевите съединения са по-реактивни от органолитиевите. Използват се като реактанти при полимеризацията и съполимеризацията на 1,3-бутандиен.
Органомагнезиевите съединения са сред най-широко използваните, най често под формата на Гринярови реактиви (RMgX). Органокалциевите съединения се използват рядко в органичния синтез и са по-реактивни.
Органоалуминиевите съединения, синтезирани за първи път от Бактън и Одлинг през 1865 г., са Люисови киселини. Те биват еднотипни и смесени. Използват се като реагенти в присъединителните реакции и като катализатори за полимеризацията на алекни, алкадиени и други ненаситени въглеводороди по Циглер-Ната.
Органогерманиевите съединения имат сходни свойства с въглеводородите.[1] Органокалаените и органооловните съединения са стабилни на въздух и не хидролизират. Органокалаените съединения са фунгициди, а органооловните съединения са отровни.
Органоантимоновите и органобисмутовите съединения са подобни на фосфорните, но са по-основни. Могат да бъдат получени от гринярови реактиви и съответно SbCl3, BiCl3 или BiCl5.[2]
Съединения на d- и f-метали[редактиране | редактиране на кода]
9.svg) |
 |
| Os2(CO)9 | Сандвичеви комплекси на нептуний и плутоний |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 291 – 302.
- ↑ Каррер, П.. Курс органической химий. Ленинград, Государственное научно-техническое издательство химической литератур, 1962.
| ||||||||||||||
|
Портал „