Играчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плюшено мече, една от най-популярните и обичани играчки от малките деца

Играчката е предмет, използван за игра и най-често предназначен за тази цел. Играта с играчки може да бъде забавен начин за обучаване на малките деца за живота в обществото. При тяхното изработване се използват различни материали, като дърво, глина, хартия и пластмаса. Много предмети са специално предназначени за използване като играчки, но за същото могат да служат и продукти с друго предназначение. Например, от обикновен лист хартия със сгъване може да бъде направен самолет, който да лети. Съвременен вид играчки са някои компютърни системи за интерактивно забавление. Съществуват и играчки, предназначени главно за колекциониране.

Играчките са използвани още от древни времена. При археологически разкопки са намирани кукли, изобразяващи бебета, животни и войници, както и имитации на инструменти, използвани от възрастните. Най-старата известна кукла е на възраст около 4000 години от средиземноморския остров Пантелерия, а най-старите играчки изобщо вероятно са глинени топки от неолита.[1] Днес играчките са съобразени с безопасността, учебно-възпитателната работа и възрастовата група.

Смята се, че играта с играчки играе важна роля за израстването на децата и опознаването на света около тях. Малките деца използват играчките, за да открият своята идентичност, да подпомогнат израстването на телата си, да опознават причинно-следствените връзки, да изследват отношенията между хората и да упражняват умения, от които ще се нуждаят като възрастни. Първостепенната роля на играчката обаче е да доставя удоволствие.

Макар играчките да са предназначени главно за децата, в някои случаи възрастните също използват играчки, за да създават и усилват социални връзки, да обучават, като помощно средство при някои терапии и за да си припомнят и затвърждават уроци от ранните си години. Други предмети, използвани в игрите за възрастни, като стикове, хилки, пионки, кегли, карти и други, обикновено не се наричат играчки на български език.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Конче на колелца, детска играчка от Древна Гърция, датирана към X век пр. Хр.

Повечето деца и в наши дни могат да си играят с всякакви подръчни предмети, като пръчки и камъни, но специално предназначени за целта играчки са известни от археологически разкопки при много от древните култури, както и от някои от най-ранните писмени източници.

Най-ранните играчки са правени от природни материали, като камъни, пръчки и глина. Сред играчките от Индската цивилизация (III-II хилядолетие пр. Хр.) са малки колички, свирки с форма на птици и маймунки, плъзгащи се по връв. От Древен Египет са познати кукли с коса и подвижни крайници, изработени от камък, керамика и дърво.[2] В Древна Гърция и Древен Рим децата си играят с кукли от восък или теракота, пръчки, лъкове и стрели и йо-йо. В Гърция е прието децата, при достигане на определена възраст, особено момичетата в навечерието на женитбата си, да принасят в жертва на боговете играчките от своето детство.[3][4] От Древна Гърция е известен и най-старият механичен ребус, датиран към III век пр. Хр. Той представлява квадратна плочка, разделена на 14 части, с които могат да се сглобяват различни форми.

Пъзелни сглобки са използвани в Иран от XVII век.

След епохата на Просвещението[редактиране | редактиране на кода]

Играчките получават по-широко разпространение с променящото се отношение към децата в епохата на Просвещението. По това време те започват да се разглеждат като самостоятелни личности, вместо като придатък към домакинството, и се популяризира възгледа, че те имат право да се развиват и радват на своето детство. Разнообразието и броят на играчките, произвеждани през XVIII век постоянно нараства. Картографът Джон Спилсбъри създава първият пъзел през 1767 година, за да подпомогне обучението по география, като изработва осем тематични пъзела – със света, Европа, Азия, Африка, Америка, Англия и Уелс, Ирландия и Шотландия. Люлеещото се конче на дъгови опори е създадено в Англия по същото време и става популярно, особено в заможните семейства, тъй като се смята, че помага за развитието на чувството за равновесие, което да послужи при истинската езда.[5]

Момче с обръч, популярна играчка в много различни култури

Сапунените мехури от остатъци от сапун за пране също са популярно забавление. Други разпространени играчки са обръчите, количките, хвърчилата, пумпалите и куклите. Първите настолни игри са създадени от Джон Джефрис през 50-те години на XVIII век. Сред тях е „Пътуване през Европа“, много близка до съвременните настолни игри – играчите се придвижват по пътека с хвърляне на зар и попадат в различни полета, които им пречат или помагат.[6]

Серийно производство[редактиране | редактиране на кода]

Играчки със специално предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Някои играчки, като например куклите Барби от една страна и фигурки на войници или модели на коли от друга се разглеждат като предимно предназначени за единия или другия пол. Момичета, особено в по-ранна възраст предпочитат да играят с кукли, докато момчетата играят с коли и войници. Някои изследвания показват, че дори на 1 – 2 годишна възраст децата имат склонност да предпочитат един или друг вид играчки, като този избор се предопределя предимно от стереотипното понятие за момичешка или момчешка играчка.[7]

Понякога когато децата играят с играчки, предопределени за другия пол, това може да предизвика негативни реакции от страна на родителите и подигравки и присмех от страна на приятелите на децата. Въпреки това в последните години много от играчките се правят неутрални по отношение на пола, а от друга страна започва да се приема за нормално момчета да играят с „момичешки“ играчки, а момичетата с „момчешки“.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Пъзели[редактиране | редактиране на кода]

Куб на Рубик

Пъзелите са особен вид играчка, при която много на брой отделни малки плочки, парченца или думи трябва да бъдат правилно подредени или сглобени, така че да образуват картина или друго изображение с предварително известни и зададени характеристики.

Някои пъзели, представляващи фотография обикновено, се продават в кутии, на чийто капак е дадено целевото изображение, а вътре в кутията са разбърканите парченца за редене, често придружени от пакетче със специално лепило на гранули и щендер за кутията. Някои от тези пъзели могат да бъдат 3-D, най-често известни сгради или замъци.

Друг вид пъзел е например кубът на Рубик, който спада към математическите пъзели. Кубът има в стандартната си форма девет квадратни полета на всяка стена – общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всички квадратчета на една стена имат един и същ цвят, но различен от другите стени.

Друг вид пъзел е танграма – китайска игра за подреждане. Състои се от седем плочки, наречени тани, които при подходящо нареждане образуват квадрат. Целта на играта е да се редят специфични фигури, зададени само със силуетите си, но при условие, че се използват всичките седем плочки и то така, че да не се застъпват.

Към пъзелите могат да се причислят и анаграмите и кръстословиците.

Спортни играчки[редактиране | редактиране на кода]

Спортните играчки са най-популярни сред по-големите деца, които имат вече значителен контрол над моторната си дейност. Този тип играчки ангажират активно децата предимно в упражнения на тялото. Най-често използваните са топки, обръчи, въже за скачане, фризби, аероби, астроджакс и други. Дейностите, свързани с тези играчки позволяват на децата да изградят здрави кости и мускули и да се научат да координират движенията си, да пазят равновесие или да се концентрират.

Една от най-популярните игри с топка е народната топка, която се играе на открито, като всеки играч се опитва да уцели с топката играчи от противниковия отбор, а те от своя страна се опитват да избегнат удара. Има различни варианти на играта, едни от които са голямата и малката народна топка. По-големите деца могат да играят игри, характерни за възрастните със специализирани топки – баскетбол, волейбол, футбол, хандбал и други. Особен вид играчка е плажната топка, която е надуваема и може да се използва за игра както на пясъка, така и във водата.

Гумени играчки[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че съществува голямо разнообразие на играчки, изработени от гума, най-популярна остава гуменото пате – тази детска играчка е с формата на пате, предназначена за игра в банята, най-вече защото се задържа над водата и не потъва. Някои гумени патета са снабдени с пискун и при стискане издават характерен звук. Те също така могат да се пълнят с вода и след това да се изстискват, поради което доставят удоволствие и забавление за малките деца, особено за тези, които по принцип не обичат банята. Най-често срещани са жълтите на цвят, но могат да се срещнат и в други цветове, в разнообразни размери и пропорции на тялото.

Не е известен произходът на гуменото пате, но историята му е неразривно свързана с появата и развитието на производството на изделия от гума в края на XIX век. Жълтото гумено пате се е превърнало в икона в американската популярна култура и често е асоциирано с бебетата, ваните и сапунените мехури. В САЩ образът му е популяризиран през 1970-те от Джим Хенсън, в ролята на Ърни, герой от известното мъпет шоу „Улица Сезам“.

Гумените патета получават неочаквано приложение и в океанографските изследвания, след като тихоокеанска буря на 10 януари 1992 г. обръща във водата превозвани на кораб три контейнера с общо 30,000 пластмасови играчки за баня „Friendly Floatees“, произведени в китайска фабрика. Сред играчките има модели на различни животни, включително гумени патета. Две трети от тях поемат на юг и след три месеца достигат бреговете на Индонезия, Австралия и Южна Америка. Останалите 10 000 играчки поемат на север към Аляска и подети от Северното тихоокеанско течение правят почти пълен кръг, за да достигнат близо до Япония. Част от патетата навлизат Беринговия проток между Аляска и Русия и заклещени от арктическия лед се движат със скорост около 1 миля на ден. През 2000 година са забелязани в северния Атлантически океан. Движението на играчките се проследява от американския океанограф Къртис Ебесмайер.[8]

Кукли[редактиране | редактиране на кода]

Кукла

Куклата е фигура с човешка форма, най-често тази на момиченце или бебе, но се срещат и кукли на мъже или момчета. Често пъти има и кукли, изобразяващи зрели жени или подрастващи девойки (куклата Барби). Може да бъде парцалена, порцеланова, дървена (марионетка, матрьошка и други), пластмасова, стъклена, от папиемаше или друг материал. Основното предназначение на куклите е като детска играчка. Въпреки това някои редки или старинни екземпляри се събират от колектори и се използват за декорация или са изложени в музеи. Куклите марионетки се използват в куклените театри, докато други – за специални ефекти в киното или телевизията. В по-общ смисъл „кукли“ се наричат и играчките с животински форми: плюшени мечета, люлеещи се кончета, патенца на колела и други подобни.

Днес куклите имат много реалистични изображения, очите им обикновено могат да се затварят, някои от тях имат определена миризма, могат да издават звуци (най-често плач) или да извършват определени движения. Куклите са известни още от древността. В миналото са били използвани преди всичко при правене на магии или в религиозни ритуали. В началото на масовото им производство (индустриалната ера) куклите представляват предимно бели възрастни хора, но днес могат да се намерят представители на всички раси и всички възрасти.

С кукли играят преди всичко момичетата, те ги хранят, преобличат, слагат да спят и се грижат за тях имитирайки дейностите на своята майка. За целта много полезни са къщите за кукли, които са типичен макет на истинска къща с отделни стаи, мебели, прибори за хранене и т.н. Къщите за кукли се появяват през XVII век и тогава са изработвани изцяло на ръка.

Днес, в компютърната ера, съществуват виртуални и онлайн кукли, с които децата могат да играят.

Парцалени кукли[редактиране | редактиране на кода]

Парцалените кукли са специален вид кукли, които са изработени от плат. Традиционно се изработват в дома, като се използват остатъци от плат, малки парчета, които се съшиват и натъпкват с някаква плънка. Това е най-старият вид кукла. Британският музей има запазена древноримска парцалена кукла, датираща от 3 век пр.н.е. В миналото в България в бедните райони децата са играели само с парцалени кукли и парцалени топки. Лицето на този вид кукли може да се нарисува, избродира или да се използват различни предмети за очи (например копчета) и други части. За коса се използва прежда. В Америка много популярни са парцалената Ани и нейният брат парцаленият Анди, измислени герои от поредицата книги на Джони Грюел. Те и двамата имат червена коса и триъгълник за нос и излизат на бял свят около 1920 година. Днес те продължават да са популярни и се изработват комерсиално от меки платове и дрехи в разноцветни кръпки.

Плюшени играчки[редактиране | редактиране на кода]

Плюшената играчка или понякога наричана мека играчка е общо название на играчки, ушити от плат, плюш или друг текстил, и натъпкани със слама, бобови зърна, пластмасови топчета, памук, синтетични влакна или друг подобен материал. Изработват се във формата на животни, легендарни същества, анимационни герои или неодушевени предмети. Една от най-известните плюшени играчки е мечето Теди, носеща името на американския президент от началото на XX век Теодор Рузвелт.

Превозни средства[редактиране | редактиране на кода]

Влак играчка
реалистичен модел на влакова композиция

Децата често играят с миниатюрни модели на моторни превозни средства. Дори в древността могат да се намерят колички на две колела, изобразени на вази от Древна Гърция. По-късно се появяват навиваемите играчки (с ключ за пренавиване), които позволяват на превозното средство да се движи само. Днес модерните играчки имат двигатели и дори могат да се управляват дистанционно. Те могат да се движат напред-назад, да правят завои, а някои дори да летят. Най-известните производители на такива играчки са Matchbox и Hot Wheels. Разбира се най-популярни от моторните превозни средства са колите, като предпочитанията са към спортни коли, линейки, полицейски коли и пожарникарски коли. Освен автомобили, съществуват миниатюрни модели на хеликоптери, самолети и лодки. Големината на такива модели може да варира от няколко сантиметра до няколко метра. Съществуват и автомобили, в които децата могат да сядат и да ги карат. Те обикновено са с ръчни педали за безопасност. Детските велосипеди също са предпочитано средство за спорт и развлечение.

Едни от най-любимите играчки на децата, особено по Коледа, са моделите на влакове, някои от които могат да са твърде реалистични. Те представляват системи за железопътен транспорт в умален вид с различен мащаб. Моделите могат да включват както подвижния състав (локомотиви, вагони, автомобили), така и трасето, сигнализацията, сгради, улици, зеленина и т.н. Най-ранните играчки от този тип са се появили през 1840 г.

Конструктори[редактиране | редактиране на кода]

Още Платон пише, че бъдещите архитекти трябва да се учат да градят модели на къщи като деца.[9] Днес конструкторите са използвани за построяване не само на къщи, но и на мостове, коли, кораби и други. Най-старите конструктори представляват обикновени дървени блокчета.

Лего[редактиране | редактиране на кода]

Лего е една от най-популярните в последните десетилетия конструкторска играчка, в чиято основа са малки многоцветни пластмасови елементи (наричани тухлички), излети по оригинален калъп, осигуряващ идеалното им пасване и закрепване един за друг. С тяхна помощ могат да се построят животни, автомобили, самолети, замъци, космически кораби и много други. Въпреки многото нововъведения, градивните принципи на играта остават непроменени вече повече от 50 години. Така например, елементи произведени през 1958 година могат спокойно да паснат с такива, изработени през 2010 година. Този тип играчки спомагат за развиване на въображението на децата. Лего обикновено са предназначени за по-големи деца, както и за възрастни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници