Локомотив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

Американски дизел-електрически магистрален локомотив.
Шведски променливотоков електрически локомотив.

Локомотивът (от латински loco motivus) е тягов подвижен състав с огромна теглителна мощност за придвижване на композиции от вагони. Локомотивите се подразделят на три основни групи – парни, дизелови и електрически. Съществуват и пневматични локомотиви, но са слаборазпространени.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Първата пътническа жп линия, Ливърпул-Манчестър

Първите успешни локомотиви са построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик. През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Въпреки че локомотивът тегли влак от 10 тона желязо и 70 пътници в пет вагона в продължение на девет мили (14 km), е било много тежко за чугунените релси, използвани тогава. Локомотивът е направил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия, където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън.[1] Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатият локомотив на Матю Мъри – Саламанка, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от Пуфтящия Били, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам – първият успешен локомотив, работещ само от сцепление. Пуфтящият Били е изложен в Музея на науката в Лондон, най-старият локомотив в съществуването.[2]

През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно задвижвана машина. Той построява Блюхер, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите. През 1825 г. той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара. През 1829 г. той построява Ракета, която е вписана в и печели Рейнхил изпитванията. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън, като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания, Съединените щати и голяма част от Европа.[3] Първата пътническа междуградска линия, Ливърпул – Манчестър, открита през 1830 г., ползва голямо количество парна енергия както за пътническите, така и товарни влакове.

Класификации[редактиране | редактиране на кода]

Движеща сила[редактиране | редактиране на кода]

Локомотива може да генерира енергия от гориво (дърва, каменни въглища, нефт или природен газ) или от външен източник на електроенергия. Това е общо за класифицирането на локомотиви от своя източник на енергия. Общо от тях са:

Парни локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Парните локомотиви получават първична енергия най-вече от изгарянето на превозваното от тях гориво (използва се отначало торф или дърво, след което въглища, както и прахообразни въглища или мазут. Те са по-нататъшното развитие на парните превозни средства заради горивата в товарните помещения („въглищни кутии“). Парният локомотив е оригинал и дълго време е господстващ дизайн на локомотив. В локомотивния парк на БДЖ в момента се поддържат 4 броя парни локомотива от различни серии за атракционни туристически пътувания, заснемане на игрални филми и други.

Газ[редактиране | редактиране на кода]

Газови локомотиви са произвеждани в началото на 20 век.[4][5]

Дизеловите локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Дизеловите локомотиви се подразделят на маневрени, магистрални и комбинирани. Маневрените и комбинираните локомотиви по принцип имат малка вписана мощност и се използват предимно за извършване на маневри и отвозване на леки пътнически влакове. Магистралните локомотиви се използват за отвозване на тежки товарни влакове и пътнически състави на големи разстояния, в неелектрифицирани участъци. По отношение на задвижването се подразделят на дизел-хидравлични, дизел-електрически и шинобуси, при които дизеловият двигател е свързан със скоростна кутия.

Електрическите локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Електрическите локомотиви също се подразделят на магистрални и маневрени. Те имат изцяло електрическо устройство за разлика от дизел-електрическите или електрическите задвижвани с пара локомотиви. Локомотиви с тягови електродвигатели, които черпят енергия от генератор, задвижван от дизелов двигател, се класифицират обикновено като дизелови локомотиви. Подразделят се на променливотокови и правотокови. Съвременно нововъведение са многосистемните електрически локомотиви, чието електрооборудване е конструирано да работи на две или повече захранващи системи, включително на променливотокова и правотокова контактна мрежа.

По българския стандарт мрежата Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е с променливо напрежение 25 kV и 50 Hz. Мини „Марица – Изток“ разполагат със собствена железопътна и контактна мрежа по стандарт 3 kV постоянно напрежение. По такъв стандарт е и мрежата на Пернишките мини.

Съществуват три основни системи контактни мрежи и няколко други слаборазпространени:

Хибридни локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Освен локомотиви, които използват само гориво за източник на енергия (например двигател с вътрешно горене), както и електрически двигател,[6] има и хибриди, които допълнително използват акумулаторна батерия. Батерията действа като средство за временно съхранение на енергия, което позволява например изпълнението на регенеративно спиране и изключване на двигателя при работа на празен ход (както е използван в автомобили като Toyota Prius).

Парно-дизелови хибридни локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Парно-дизеловите локомотиви са били пробвани в Англия, Русия и Италия, но с малък успех.

Газотурбинни локомотиви[редактиране | редактиране на кода]

Газотурбинният локомотив е локомотив, който използва газова турбина за задвижване на електрически генератор или алтернатор.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 12.
  2. Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 20 – 22.
  3. Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 24 – 30.
  4. Gasoline locomotives TIME article
  5. Direct drive gasoline locomotives
  6. Batteries being generally used only to start ICE-engine, not as buffer