Каменни въглища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Буца въглища

Каменните въглища са изкопаемо гориво, извличано от земята чрез открит (кариери) или подземен (минен) въгледобив. Те представляват запалима черна или кафеникаво-черна седиментна скала. Основните елементи, изграждащи въглищата са въглерод, азот, кислород и водород. В по малки количества сяра и фосфор, както и различно количество минерални примеси(пепелно съдържание). Често асоциирани с Индустриалната революция, въглищата и днес са важно гориво за добив на електричество в ТЕЦ.

Състав и формиране[редактиране | edit source]

Над 50% от теглото и над 70% от обема на въглищата e въглерод. Други основни елементи съдържащи се във въглищата са водород, азот, кислород, сяра. Въглищата са образувани от растителни остатъци, които са се уплътнили, втвърдили, изменили химически и метаморфозирали от топлината и налягането в хода на геоложката история.Колкото по-голяма е степента на промяна на въглищата, толкова по-голям е процентът на въглерода в тях и по малко съдържанието на другите елементи. В торфа, който е изходен материал за въглеобразувателния процес, съдържанието на въглерод е ок. 40%, а в антрацитните въглища ок. 95%.

Въглищата се образуват от древни растения в блатни екосистеми. След смъртта им тяхната биомаса се отлага в анаеробна водна среда, където ниското съдържание на кислород предотвратява гниенето и оксидирането им. Поколения наред такива растения растат и умират, образувайки дебели пластове торф покрит по-късно от седименти и уплътнен във въглищни пластове. Най-големите въглищни находища се образуват в блатата образуващи се в морските крайбрежия където при топъл и влажен климат се развиват мангрови гори. Следващите по значение и размери са находища образувани в езера и блата намиращи се на сушата (т.нар. лимнични басейни). Такъв басейн е Марица изток. Най-малки по размери и значение са находища образувани в блата и езера намиращи се в върешнопланински понижения. Такива са въглищата в района на Своге.

За да може да се образуват дебели въглищни пластове е необходимо района на блатата да потъва с ниска скорост (ок. 1-2мм годишно)в продължение на голям период от време. Потъването се компенсира от нарастването на растенията. По този начин се формират дебели торфени пластове. В случай, че скоростта на потъване се увеличи и растенията не могат да я компенсират, натрупването на торф спира и върху него започват да се натрупват нормални седименти. Често пъти посоката и скоростта на колебателните движения се променя така, че се образуват няколко въглищни пласта с различна дебелина, разделени от пластове седиментни скали.

Свидетелства за растенията, допринесли за възникването на въглищните залежи, се откриват в шистовите или пясъчникови седименти над въглищните пластове, както и в самите въглища посредством специална техника. Периодът на най-активно образуване на въглища в геоложката история е карбонът преди 280 до 345 милиона години.

Видове въглища[редактиране | edit source]

Под налягането, предизвиквано от геоложките процеси, с времето торфът се трансформира последователно в:

  • лигнит - най-долната категория въглища, използвани почти изключително като гориво за топлоелектрическите централи
  • кафяви въглища - свойствата им са междинни, използват се главно като гориво за топлоелектрическите централи
  • черни въглища - плътни въглища, често с добре изразени ивици от лъскав и матов материал; използват се като гориво за топлоелектрическите централи, както и за производство на кокс и други приложения в промишлеността
  • антрацит - най-горната категория, използвана главно за отопление на сгради.
  • коксуващи се въглища

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Coal, статия в Уикипедия на английски [22 август 2005]