Антрацит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антрацитни въглища

Антрацитът (също антрацитни въглища) e най-древният вид изкопаеми въглища – на около 300 милиона години.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Характеризира се с голяма плътност и блясък. Съдържа 95 % въглерод. Използва се като твърдо висококалорийно гориво – счита се, че антрацитните въглища са най-калоричният вид въглища. При изгаряне отделят между 6800 и 8350 kcal/kg. Имат само 2,5% влага.

Геоложките запаси са от 28 милиарда тона. Залежите им обикновено са на тънки пластове дълбоко в земните недра. Затова се добиват трудно и са скъпи. Най-големите производители на антрацитни въглища в света са Китай, Русия, Украйна, Северна Корея и Виетнам.

Намират приложение в стъкларската, карбидната, вародобивната и понякога в бижутерийната промишленост.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България се добиват в Свогенския басейн. При гара Томпсън е изградена обогатителна фабрика, поради високото съдържание на пепел. Тези въглища са с карбонска възраст.[1] Промишлените запаси на антрацитни въглища в България възлизат на около 9 000 000 тона в натура и около 6 000 000 тона в условно гориво.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 41.
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 39.