Блато
- Вижте пояснителната страница за други значения на Блато.
Блато (или мочурище, мочур, батак) се нарича типът воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност.[1] Блатата могат да бъдат сладководни и солени. Образуват се най-често от запълване на езерната котловина с утайките, които реките или пороите внасят в езерото. Те са най-широко разпространени в екваториалните райони и около северната полярна окръжност. Водата в блатата е почти неподвижна (застояла). Тя бързо се затопля и е бедна на кислород.
Мангрови блата[редактиране | редактиране на кода]
По закътаните ниски морски брегове, в отдалечените заливни тераси и речните устия приливите и отливите отлагат тиня и други наноси. Те са почти постоянно наводнени и обраснали с различни видове растения райони, в зависимост от солеността на водата и тинестата почва. В тропичните области високите корени на мангровите дървета образуват плътни блатни гори, опасващи като жив плет брега по протежение на хиляди километри. Те се наричат мангрови блата, най-големите в света се намират в Южна Азия. В тях има риби стрелци, изхвърлящи струи вода във въздуха, за да съборят насекоми от листата, има скачащи риби, раци, жаби и маймуни, както и някои от най-отровните в света водни змии.
Крайречни блата[редактиране | редактиране на кода]
Блата се образуват и в ниските, сезонно заливни области около езера и бавно течащи реки. Изцяло или по периферията, те, както и солените блата, са покрити с гъсти блатни треви, тръстика и папур, чиито корени са закрепени в тинестото дъно, а стъблата и листата им са над водната повърхност. Понякога сред тресавището има езерце със застояла вода, покрита от листата на растения като водна лилия, воден зюмбюл, водна леща. Многобройните насекоми, жаби, водни змии в блатата са храна за разнообразни видове птици – чапли, бекаси, блатари, мустакати синигери, тръстикови цвъркачи и други, които мътят и отглеждат малките си тук.
Блатни сияния[редактиране | редактиране на кода]
При изгаряне на блатните газове над блатата се получават светлини и по тази причина хората в миналото са ги смятали за свърталища на духове. От там произлиза и славянския мит за блатника.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|