Блато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Блато.

Блато (или мочурище, мочур, батак) се нарича типът воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност. Блатата могат да бъдат сладководни и солени. Образуват се най-често от запълване на езерната котловина с утайките, които реките или пороите внасят в езерото. Те са най-широко разпространени в екваториалните райони и около северната полярна окръжност. Водата в блатата е почти неподвижна (застояла). Тя бързо се затопля и е бедна на кислород.

Флора[редактиране | edit source]

В блатата има влаголюбиви и водолюбиви растения. Бреговете на блатата и цялата им повърхност са покрити с тръстика, папур и др. Корените на тези растения са прикрепени в тинестото дъно, а част от стъблата и листата им са високо над водната повърхност. Много растения обитават самата вода - водна леща, водна лилия и др. В блатата растат също роголистникът, водното лютиче и др. Срещат се и много водорасли, които най-често наподобяват малки влакънца.

Фауна[редактиране | edit source]

Животинския свят в блатата също е много богат. Сред крайбрежните растения и водата живее зелената водна жаба. Тя се храни с насекоми, ларви и охлюви, но унищожава и много дребни рибки. Така тя вреди на рибовъдните стопанства. Блатата обитават много водни птици - гъски, патици, лебеди. Те правят гнездата си сред тръстиките.

Блатни сияния[редактиране | edit source]

При изгаряне на блатните газове над блатата се получават светлини и по тази причина хората в миналото са ги смятали за свърталища на духове. От там произлиза и славянския мит за блатника.

Животински свят[редактиране | edit source]

Сред крайбрежните растения и във водата живее зелената водна жаба. Между пръстите на задните и крайници има плавателни ципи които и помагат да плува. Храни се с насекоми, ларви и охлюви, но унищоважа и много сребни рибки.

Вижте също[редактиране | edit source]