Мангрови гори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мангрова растителност в Индия

Мангрови гори представляват съвкупност от растения (дървета и храсти), живеещи в крайбрежни области на места, защитени от силното въздействие на вълните. Корените на растенията са здраво закрепени за меката почва, която в повечето случаи е и богата на органични вещества.[1]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Мангровата растителност представлява група разнородни растения, които са успели да се приспособят към средата на местообитание (литорал). Те са изградили набор от физиологични адаптации, за да решат проблема с бедното съдържание на кислород, солеността и честото наводняване от приливи. Поради спецификата на отделните райони и нивото на приливите в различните части на света, мангровата растителност е изградила свои собствени особености за решаване на проблема. Поради тази причина видовият състав се различава на отделните места.

Мангровата растителност оказва защитна роля върху бреговата ивица, като я защитава от ерозия, силни бури и цунами. Те имат известна роля в намаляването на енергията на вълните, макар че растат на места, лишени от силното им въздействие. Поради тази причина и възможността им да удържат морски бури и цунами е ограничена.

Образува се среда за обитание на много диви животни, включително и много риби и ракообразни.

Биология на мангровата растителност[редактиране | редактиране на кода]

Дихателни корени (пневматофори)

Мангровата растителност е разпространена в тропичните и субтропични райони на Земята, на места със значителни приливи и отливи, почва, богата с органични вещества, и наситена със соли вода с променлива соленост. Мангрови гори много често растат при устия на реки. В средата на местообитание на мангровите гори се срещат разнообразни видове, но същинските мангрови растения, които се срещат само на подобни места, са включени в 20 рода и наброяват 54 вида (Hogarth, 1999).

Приспособления към ниското съдържание на кислород[редактиране | редактиране на кода]

Мангровите растения, които живеят в най-топлите места, дишат с помощта на плаващи корени, които усвояват кислорода посредством пори в кората. Черните мангрови дървета пускат дълги дихателни корени (пневматофори). Дължината им над земната повърхност варира от 30 см до 3 м. За улесняване на преноса на кислорода вътрешността на корените е изградена от дихателна паренхимна тъкан, наречена аеренхим.

Ограничителни приспособления за попадане на солите[редактиране | редактиране на кода]

Кристалчета сол по долната повърхност на листата

Червените мангрови растения възпрепятстват попадането на солите благодарение на своя корен, който действа като филтър и не пропуска натрия в растението. Белите мангрови растения могат да се освободят от излишните соли посредством две жлези, разположени в основата на всяко листо.

Ограничителни приспособления против загуба на влага[редактиране | редактиране на кода]

Листата могат да ограничат отварянето на устицата, с което да ограничат загубата на вода, а така също и да променят ориентацията на своите листа. Листата застават под такъв ъгъл спрямо падащата слънчева светлина, че попадналите върху тях слънчеви лъчи да са максимално малко.

Поглъщане на хранителни вещества[редактиране | редактиране на кода]

Това е един от най-сериозните проблеми за мангровите растения. Винаги почвата, за която са закрепени мангровите растения, е пренаситена с вода и кислородът в нея е доста ограничен. При такова ниско ниво на кислорода се развиват анаеробни бактерии, които при процеса на обмяната на веществата отделят азот, желязо, неорганични фосфати, сулфиди и метан, които определят неприятната миризма в мангровите гори и правят почвата неблагоприятна за развитие на много растения. Посредством корените си те получават някои хранителни вещества от атмосферата, а други си набавят от почвата (например желязо).

Видове мангрови растения[редактиране | редактиране на кода]

Основни мангрови растения[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Род, число видове
Акантови (Acanthaceae) (син. авицениеви (Avicenniaceae) или вербенови (Verbenaceae)) Авицения (Avicennia), 9
Комбретови (Combretaceae) Лагункулария (Laguncularia), 11; Люмницера (Lumnitzera), 2
Палми (Arecaceae) Nypa fruticans, 1
Ризофорови (Rhizophoraceae)   Бругиера (Bruguiera), 6; Цериопс (Ceriops), 2; Канделия (Kandelia), 1; Ризофора (Rhizophora), 8
Соннератиеви (Sonneratiaceae) Соннерация (Sonneratia), 5

Мангрови растения с второстепенна значимост[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Род, число видове
Acanthaceae Acanthus, 1; Bravaisia, 2
Bombacaceae Camptostemon, 2
Cyperaceae Fimbristylis, 1
Euphorbiaceae Excoecaria, 2
Lythraceae Pemphis, 1
Meliaceae Xylocarpus, 2
Мирсинови (Myrsinaceae) Егицерас (Aegiceras), 2
Миртови (Myrtaceae) Осборния (Osbornia), 1
Pellicieraceae Пелициера (Pelliciera), 1
Plumbaginaceae   Aegialitis, 2
Pteridaceae Acrostichum, 3
Rubiaceae Scyphiphora, 1
Sterculiaceae Heritiera, 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]