Корнуол

Тази статия е за графството в Англия. За едноименния остров вижте Корнуол (остров).

---

Корнуол Cornwall
Регион	Югозападна Англия
Столица	Труроу
Площ	3562 km² (9-о място)
Население (2024)	585 655 души  (40-то) място 164 души/km²
Расов състав	96,8% бели 1,2% смесени 1,1% други 0,7% азиатци 0,2% черни
Включва	Пенуит Кериър Карик Рестърмел Карадън Северен Корнуол
Изпълнителна власт	Либералдемократическа партия
Членове на парламента	6
Официален сайт	www.cornwall.gov.uk
Корнуол в Общомедия

Корнуол (на английски: Cornwall; на корнуолски: Kernow) е историческо, церемониално и административно графство в региона Югозападна Англия. То е едно от келтските нации и родината на корнуолския народ. Графството граничи с Атлантическия океан на север и запад, с Девън на изток и с Ла Манша на юг. Най-голямата градска зона е агломерацията Редрът и Камборн, а център на административното графство Корнуол е град Труроу.

Корнуол е най-западната част на едноименния полуостров и най-южното графство в рамките на Обединеното кралство. Крайбрежието му се характеризира със стръмни скали и, на юг, с няколко риаса, включително при устията на реките Фал и Фоуи. То включва най-южната точка на Великобритания — Лизърд Пойнт. Националният ландшафт включва и Бодмин Мур — възвишено плато от гранит, част от корнуолския батолит. Графството съдържа множество къси реки; най-дългата от тях е Теймар, която образува границата с Девън.

Етимология

Съвременното английско име Cornwall представлява съставка от два елемента, произхождащи от две различни езикови групи:

• „Corn-“ произлиза от протокeлтския термин *kornu- („рог“, за който се предполага, че се отнася до „нос, полуостров“, и е сроден с английската дума horn и латинската cornu (и двете произлизащи от протоиндоевропейския корен ḱerh₂-). Възможно е през Желязната епоха на Корнуолския полуостров да обитава група, известна като корновии (Cornovii), т.е. „хората на рога“ или „на носа“.
• „-wall“ произлиза от староанглийската дума wealh — екзоним със значение „чужденец“, „роб“ или „бритоноговорящ“.

На корнски Корнуол се нарича Kernow, което също произлиза от същия пракелтски корен.

История

Праистория, римски и постримски периоди

„Cornweallas“, отбелязан върху карта от началото на XIX век на „Саксонска Англия“ (и Уелс), изготвена въз основа на Англо-саксонската хроника.

Мен-ан-Тол.

Великобританския остров се заселва от хора след последния ледников период. Областта, която днес е известна като Корнуол, е населена за пръв път през палеолита и мезолита. Обитаването продължава и през неолита, а след това и от население от бронзовата епоха.

По време на британската желязна епоха Корнуол, както и цяла Британия (днешна Англия, Шотландия, Уелс и остров Ман), е населен от келтоезичен народ, известен като бритите, които поддържат отличителни културни връзки със съседен Бретан (днешна Франция). Общобритският език, говорен по това време, впоследствие се развива в няколко отделни езика, включително корнски, уелски, бретонски, кумбрийски и пиктски.

През първите четири века от новата ера, по време на римското господство в Британия, Корнуол остава сравнително отдалечен от основните центрове на романизация — най-близкият от тях е Иска Думнониорум, днешен Екситър.

Крал Марк Корнуолски е полуисторическа фигура, позната от уелската литература, от цикъла „Материята на Британия“, и по-специално от по-късния норманско-бретонски средновековен роман „Тристан и Изолда“, където той се появява като близък роднина на крал Артур — самият Артур в народните предания, произхождащи от „Historia Regum Britanniae“ на Галфрид Монмутски от XII век, обикновено се смята за роден сред корнуолския народ.

Археологическите данни подкрепят църковните, литературните и легендарните свидетелства за относителна икономическа стабилност и тесни културни връзки между субримския Югозапад на Британия, Южен Уелс, Бретан, Нормандските острови и Ирландия през V и VI век. В Корнуол пристигането на келтски светци като Нектан, Павел Аврелиан, Петрок, Пиран, Самсон и много други укрепва вече съществуващото римско християнство.

Конфликт с Уесекс

Битката при Дърхам през 577 г. води до отделянето на Думнония (и следователно на Корнуол) от Уелс, след което думнониите често влизат в конфликт с разширяващото се англосаксонско кралство Уесекс. Поемата Carmen Rhythmicum, написана от Алделм, съдържа най-ранното литературно споменаване на Корнуол като отделен от Девън. Религиозните напрежения между думнониите (които следват келтските християнски традиции) и Уесекс (който изповядва римокатолицизма) са описани в писмото на Алделм до крал Герайнт.

През 838 г. корнуолците и техните датски съюзници са победени от Егберт в битката при Хингстън Даун, при Хенгестесдун. В крайна сметка крал Едгар (упр. 959–975) вече е в състояние да издава харти за територията на целия Корнуол и често изпраща пратеници или лично го посещава, както личи от появите му в Bodmin Manumissions.

Бретонско-нормански период

Едно тълкуване на Книгата на Страшния съд приема, че към този момент местната корнуолска земевладелска прослойка е почти напълно лишена от собственост и заменена от английски земевладелци, включително самия Харолд Годуинсън. Въпреки това Bodmin Manumissions показват, че две водещи корнуолски личности формално носят саксонски имена, но и двете са пояснени с местни корнуолски имена. Ономастичните данни, цитирани от медиевистката Едит Дитмас, я водят и до извода, че именно този период е време на ранното оформяне на цикъла за Тристан и Изолда от поети като Берул, стъпващ върху вече съществуваща споделена бритонска устна традиция.

Скоро след Норманското завоевание по-голямата част от земята преминава в ръцете на новата бретонско-норманска аристокрация, като по-големият дял се пада на Робърт, граф на Мортен — полубрат на крал Уилям и най-големия земевладелец в Англия след краля — със своята крепост в замъка Трематон, близо до устието на река Теймар.

Късносредновековна администрация и общество

Впоследствие обаче норманските земевладелци, отсъстващи от владенията си, са заменени от нова корнуолско-норманска управляваща прослойка, сред която има и учени като Ричард Руфъс Корнуолски. Тези фамилии постепенно се утвърждават като новите управници на Корнуол, като обикновено използват нормански френски, бретонско-корнуолски, латински и в крайна сметка английски език. Мнозина от тях се включват активно във функционирането на системата на Станарния парламент, Графството, а по-късно и Херцогството Корнуол. Корнуолският език продължава да се говори и придобива редица характеристики, които утвърждават идентичността му като отделен език, различен от бретонския.

Пиратство и контрабанда

Корнуолското пиратство е особено активно по западното крайбрежие на Британия през епохата на Елизабет I. Корнуол е добре известен и със своите „wreckers“ — хора, които плячкосват кораби, претърпели корабокрушение по скалистото крайбрежие. През XVII и XVIII век Корнуол се утвърждава като един от основните райони на контрабанда.

Християнство в Корнуол

Много топоними в Корнуол са свързани с християнски мисионери, описвани като идващи от Ирландия и Уелс през V век и обикновено наричани светци. Историчността на някои от тези мисионери е проблематична.

В по-ново време за покровител на Корнуол се счита свети Пиран, на чието име са наречени Перанзабюлоу и Перанътноу. В раннонорманския период обаче е вероятно за покровител да се признава свети архангел Михаил, който и днес е признат от Англиканската църква като Закрилник на Корнуол. Тази титла е приписвана и на свети Петрок, който е покровител на корнуолската епархия преди норманското завоевание.

Келтски и англо-саксонски времена

Църквата „Свети Петрок“ в Бодмин (края на XV век).

Дюпат Уел, една от многото свещени извори в Корнуол, датираща от около 1510 г.

Църквата в Корнуол до времето на Етелстан следва по-скоро ортодоксални практики и остава напълно отделена от англосаксонската църква до този момент (а може би и по-късно). Епископството на Корнуол продължава съществуването си доста по-късно: епископ Конан очевидно е заемал поста преди това, но е повторно освещаван през 931 г. от Етелстан. Все пак не е ясно дали той е бил единственият епископ за Корнуол или водещият епископ в региона.

Църквата Св. Герман

Ситуацията в Корнуол може да е била до известна степен сходна с тази в Уелс, където всяко по-голямо религиозно средище съответства на кантрев (същото значение като корнуолския keverang), като всички са под надзора на епископ. Ако това е било така, статусът на keverangow преди времето на крал Етелстан не е документиран. Може обаче да се направи извод от включените райони през този период, че минималният брой е три: Тригшър, Уивълшър и останалата част. Пенвит, Кериер, Пидар и Пауър се срещат в централна точка (Скориър), което според някои се интерпретира като четворно деление, наложено от Етелстан върху под-кралство.

Средновековие

През този период цялата територия на Корнуол се намира в Архидяконство Корнуол, част от Екзетерската епархия. От 1267 г. архидиаконите имат къща в Гласни, близо до Пенрин. Техните задължения включват годишни посещения и инспекции на всяка енория и изпълнение на заповедите на епископа.

Повечето енорийски църкви в Корнуол по време на норманското владичество не се намират в по-големите селища, а средновековните градчета, които се развиват по-късно, обикновено имат само малка параклисна църква, докато правото на погребение остава в старата енорийска църква. В Корнуол съществуват над сто свещени извора, всеки свързан с определен светец, макар че той не винаги съвпада с патрона на църквата. В средновековен Корнуол съществуват различни видове религиозни средища, макар че няма манастири за монахини; бенефициите на енориите често са приписвани на религиозни средища в Корнуол или на други места в Англия и Франция.

От Реформацията до Викторианския период

През XVI век се наблюдава насилен отпор срещу заменянето на католицизма с протестантството в Бунта на молитвениците. През 1548 г. колежът в Гласни, център за учение и изследвания, основан от епископа на Ексетър, е затворен и разграбен (много ръкописи и документи са унищожени), което предизвиква недоволство сред корнуолците. Те се противопоставят на английската Книга за обща молитва, протестирайки, че английският език все още е непознат за мнозина. Бунтът на молитвениците е културна и социална катастрофа за Корнуол; репресиите, предприети от силите на короната, се оценяват на 10–11% от цивилното население на графството. Културно това отбелязва началото на бавния упадък на корнуолския език.

Оттогава християнството в Корнуол е главно в рамките на Англиканската църква и подчинено на националните събития, които я засягат през следващите век и половина. Римокатолицизмът никога не изчезва напълно, макар и да е открито практикуван само от малцина; в някои райони има конверти към пуританството, анабаптизма и квакерството, които обаче страдат от периодични преследвания, приключили повече или по-малко по време на управлението на Уилям и Мери. През XVIII век корнуолското англиканство е в състояние, подобно на това в по-голямата част от Англия. Мисии на уеслейските методисти започват по време на живота на Джон Уесли и имат голям успех през дълъг период, през който самият методизъм се разделя на няколко секти и се отделя ясно от Англиканската църква.

Методистка църква Паугхил

От началото на XIX до средата на XX век методизмът е водещата форма на християнството в Корнуол, но сега е в упадък. Англиканската църква остава в мнозинство от времето на кралица Елизабет до методисткото възраждане през XIX век; преди мисии на уеслейците дисиденти в Корнуол са били много малко. Графството остава в рамките на Екзетерската епархия до 1876 г., когато е създадена Англиканската епархия на Труроу (първият епископ е назначен през 1877 г.). Римокатолицизмът практически изчезва в Корнуол след XVII век, с изключение на няколко семейства. От средата на XIX век църквата възстановява епископски седалища в Англия, едно от които е в Плимът. Оттогава имиграцията в Корнуол довежда повече римокатолици сред населението.

География

Сателитна снимка на Корнуол.

Корнуол заема върха на югозападния полуостров на остров Великобритания и затова е изложен на пълната сила на преобладаващите ветрове, идващи от Атлантическия океан. Крайбрежието се състои главно от устойчиви скали, които на много места образуват високи скали. Корнуол граничи само с едно друго графство — Девън, като границата почти изцяло се формира от река Теймар, а останалата част на север — от долината Марсланд.

Крайбрежни райони

Северното и южното крайбрежие на Корнуол имат различни характеристики. Северният бряг към Келтско море, част от Атлантическия океан, е по-открит и затова има по-див характер. Високата скала (The High Cliff) между Боскасъл и Сейнт Дженис е най-високата отвесна скала в Корнуол със своите 223 метра. Плажовете, които са важна част от туристическата индустрия, включват Бюд, Ползет, Уотъргейт Бей, Перанпорт, Порттауън, Фистръл Бийч, Нюкий, Сейнт Агнес, Сейнт Айвс, а на южното крайбрежие — плажа Гилингвейз във Фолмът и големия плаж Прей Сандс по на югозапад. На северния бряг има две речни устия: устието на река Хейл и устието на река Камел, което осигурява безопасно пристанище за Падстоу и Рок. Крайморският град Нюлин е популярна туристическа дестинация, тъй като е едно от последните останали традиционни корнуолски рибарски пристанища с изглед към залива Маунтс Бей.

Сейнт Майкълс Маунт

Южният бряг, наричан „Корнуолска Ривиера“, е по-закрит и има няколко широки устия, предлагащи безопасни котвища, като във Фалмут и Фоуи. Плажовете на южното крайбрежие обикновено са от по-едър пясък и чакъл, с редуващи се скалисти участъци с вълноломни платформи. На южния бряг са и живописното рибарско селце Полперо при устието на река Пол, както и рибарското пристанище Лу на река Лу — и двете популярни сред туристите.

Вътрешни райони

Вътрешността на графството представлява приблизително източно-западна ос от възвишения, с редица гранитни образования като Бодмин Мур, който съдържа най-високата точка в Корнуол. Образованията са централната част на гранитните масиви, които формират откритите части на Корнубийския батолит в югозападна Британия, включително и Дартмур на изток в Девън, както и островите Сили на запад, които в днешно време са частично потопени.

Корнуол е известен с плажовете си (например плажът Порткърно) и със нагънатото си крайбрежие.

Гранитните вливания в околните седиментни скали водят до обширна метаморфоза и минерализация, което прави Корнуол една от най-важните минни области в Европа до началото на XX век. Смята се, че калай се добива тук още през бронзовата епоха, а в Корнуол се извличат също мед, олово, цинк и сребро. Промяната на гранита също води до образуване на обширни залежи на китайска глина, особено северно от Свети Остел, а добивът ѝ остава важна индустрия.

Възвишенията са заобиколени от по-плодородни земи, главно пасищни. Близо до южното крайбрежие дълбоките гористи долини създават защитени условия за растителност, която предпочита сянка и влажен, мек климат. Тези райони се намират главно на девонски пясъчник. Североизточен Корнуол лежи върху карбонови скали, известни като „Culm Measures“. На някои места те са подложени на силни свивания, което се наблюдава на северното крайбрежие край Кракнингтън Хейвън и на няколко други места.

Населени места и транспорт

Катедралата в Труроу, административният център на Корнуол.

Единственият град в Корнуол и седалище на управителния съвет е Труроу. Близкият Фолмът е известен като пристанище. Сейнт Джъст в Пенуит е най-западният град в Англия, въпреки че същото се твърди за Пензанс, който е по-голям. Сейнт Айвс и Падстоу днес са пристанища за малки съдове с голям дял на туризма и развлекателния сектор в икономиките си. Нюкий на северния бряг е друго важно урбанизирано селище, известно с плажовете си и популярна дестинация за сърф, както и Бюд по на север, но Нюкий става важен и за авиационната индустрия. Според преброяването през 2021 г. Нюкий е най-гъсто населената урбанизирана зона в графството, според определението на Националната статистическа служба. Фолмът е най-населената енория. При предишното преброяване през 2011 г. Камборн и Редрът са смятани за една урбанизирана зона; и двата града са били значими центрове на световната индустрия за добив на калай през XIX век, а близките медни мини също са били много продуктивни по това време.

Корнуол граничи с графство Девън по река Теймар. Основните пътища между Корнуол и останалата част на Великобритания са: А38, който пресича Теймар при Плимът чрез моста Теймар и град Солташ; А39 („Атлантическият път“) от Барнстъпъл, преминаващ през Северен Корнуол и завършващ във Фолмът; и А30, който свързва Корнуол с магистрала M5 при Екситър, преминава на юг от Лонстън, пресича Бодмин Мур и свързва Бодмин, Труроу, Редрът, Камборн, Хейл и Пензанс. Железопътен мост — мостът Алберт Ройал, построен от Айзъмбард Кингдом Брунел през 1859 г., осигурява другата основна сухопътна връзка. Град Плимът, голям градски център в югозападен Девън, е важен за услуги като болници, универсални магазини, пътна и ЖП мрежа и културни обекти, особено за хората, живеещи в източен Корнуол.

Кардиф и Суонзи, от другата страна на Бристълския канал, в миналото са били свързвани с Корнуол чрез ферибот, но в момента тези връзки не функционират.

Островите Сили се обслужват от ферибот (от Пензанс) и от самолет, като имат собствено летище — Летище Сейнт Мери. Има редовни полети между летищата Сейнт Мери и Ландс Енд; през летния сезон се осигурява и връзка между Сейнт Мери и Летище Екситър в Девън.

Екология

Флора и фауна

Червеноклюната гарга, която някога е била често срещана из цялата територия на Корнуол, преживява силен спад на популацията си през XX век.

Корнуол има разнообразни хабитати, включително наземни и морски екосистеми. Един от забележителните видове, който местно е в упадък, е северният лишей, като този вид е определен за приоритетен за опазване по Националния план за биологичното разнообразие на Великобритания.

Ботаниците разделят Корнуол и островите Сили на две под-графства: Запад (1) и Изток (2). Стандартният флористичен справочник е „Flora of Cornwall“ (1909) от Ф. Х. Дейви. Дейви е подпомаган от А. О. Хюм и му изказва благодарности за помощта при съставянето на „Flora of Cornwall“, чието публикуване е финансирано от самия Дейви.

Климат

Корнуол има умерен океански климат (по класификацията на Кьопен: Cfb), с меки зими и прохладно лято. Корнуол се отличава с най-умерените и едни от най-слънчевите климатични условия във Великобритания, благодарение на океанското си разположение и влиянието на Гълфстрийма. Средната годишна температура варира от 11,6 °C на островите Сили до 9,8 °C в централните възвишения. Зимите са сред най-топлите в страната поради умеряващото действие на топлите океански течения, а слани и сняг са много редки по крайбрежието и също рядко се срещат в централните възвишени райони. Летата обаче не са толкова топли, колкото в други части на южна Англия. Морето и югозападното разположение на Корнуол правят времето там сравнително променливо.

Корнуол е една от най-слънчевите области във Великобритания, с над 1541 часа слънце годишно, като най-много слънчеви часове има през юли — средно 7,6 часа на ден. Влажният и мек въздух, идващ от югозапад, носи повече валежи, отколкото в източната част на Великобритания — между 1051 и 1290 мм на година. Екстремните температури в Корнуол са особено редки, но екстремни метеорологични явления като бури и наводнения са чести. Поради климатичните промени Корнуол е изложен на повече горещи вълни и тежки суши, по-бързо крайбрежно ерозиране, по-силни бури и по-високи скорости на вятъра, както и на възможност за наводнения с голямо въздействие.

Култура

Език

Табела за добре дошли в град Пензанс, написана на английски и на корнуолски езици.

Корнуолски език

Корнуолският език, принадлежащ към бритонската клонка на келтските езици, изчезва като първи главен език в края на XVIII век. През XX и XXI век той е възстановен от малък брой говорители. Той е тясно свързан с другите бритонски езици (бретонски и уелски) и в по-малка степен с гойделските езици (шотландски галски, ирландски и мански). За разлика от уелски, шотландски галски и ирландски, корнуолският няма законен статут във Великобритания.

От средата на XIX век академици и ентусиасти започват възраждане на езика, което набира скорост след публикуването на „Handbook of the Cornish Language“ от Хенри Дженър през 1904 г. Съветът на Корнуол насърчава и улеснява курсове по езика в графството, както в училищата, така и в по-широката общност.

През 2002 г. корнуолският е признат за регионален език на Великобритания по Европейска харта за регионалните или малцинствените езици. В резултат на това през 2005 г. неговите застъпници получават ограничено държавно финансиране. Няколко думи с произход от корнуолски се използват в минната терминология на английския език, като costean, gossan, gunnies, kibbal, kieve и vug.

Английски диалект

Корнуолският език и културата на Корнуол оказват влияние върху възникването на определени произношения и граматика, които не се използват другаде в Англия. Корнуолският диалект се говори в различна степен; обаче човек, който говори на широкия корнуолски диалект, може да бъде практически неразбираем за този, който не е свикнал с него. Корнуолският диалект като цяло е намалял — както на много други места, той вече представлява главно регионален акцент, а граматическите различия с времето са се изгладили. Все още съществуват ясно изразени различия в лексиката и употребата между източната и западната част на Корнуол.

Знаме

Знамето на Корнуол

Знамето на Свети Пиран е националното и древно знаме на Корнуол, както и емблема на корнуолския народ. Знамето на Свети Пиран представлява бял кръст на черен фон. Според легендата Свети Пиран възприема тези цветове, след като вижда белия калай в черния въглен и пепелта по време на откриването на калай. Корнуолското знаме е точно обратното на бившето бретанско национално знаме с черен кръст и е известно с същото име „Kroaz Du“.

Музика

Корнуол има жива народна музикална традиция с обичаи като Furry Dance в Хелстън и Obby Oss в Падстоу. Съвременни изпълнители, свързани с графството, включват Aphex Twin, Алекс Паркс, Роджър Тейлър, Тори Еймъс живее в Корнуол, Мик Флийтуд от Fleetwood Mac. е роден в Редрът.

Литература

Богатото наследство и драматичният пейзаж на Корнуол вдъхновяват множество писатели.

Останките на замъка Тинтагел, считан за родното място на крал Артур.

Художествена литература

Много писатели черпят вдъхновение от Корнуол. Сър Артър Куилър-Куч живее във Фоуи и повечето му романи се развиват в Корнуол. Дафни дю Морие живее в Менабили и много нейни книги имат корнуолски декор, включително The Loving Spirit, Странноприемница Ямайка, Ребека, Frenchman's Creek, Братовчедката Рейчъл и Rule Britannia. Нейният разказ Птиците, вдъхновен от Корнуол, става известен чрез филм на Алфред Хичкок.

Други автори със значими корнуолски сюжети са Конан Дойл (Дяволският крак), Уинстън Греъм (Полдарк), Кейт Тремейн (Adam Loveday), Сюзън Купър (Over Sea, Under Stone, Greenwitch), Мери Уесли (The Camomile Lawn). Много от разказите на Гилбърт К. Честъртън също се развиват там.

Сред романите с исторически или съвременен корнуолски декор са трилогията на Моника Фърлонг (Wise Child, Juniper, Colman), Hereward the Wake на Чарлз Кингсли, The Killer Mine на Хамънд Инс, The Little Country на Чарлз де Линт и глави от Хари Потър и Даровете на Смъртта на Дж. К. Роулинг.

Дейвид Корнуел (Джон льо Каре), Нобеловият лауреат Уилям Голдинг, Д. Х. Лорънс и Розамънд Пилчър също имат връзка с Корнуол. Джени Колган използва Сейнт Майкълс Маунт (като Mount Polbearne) в серията Little Beach Street Bakery. Мичъл Бонд и Енид Блайтън също поставят някои свои детски книги в Корнуол, включително Five Go Down to the Sea.

Кухня

Корнуолска пирожка

Старгейзи пай

Корнуол има силно кулинарно наследство. Обграден от морето от три страни и разположен сред плодородни риболовни райони, Корнуол естествено предлага прясна морска храна; Нюлин е най-голямото риболовно пристанище във Великобритания по стойност на улова и е известно с широкия си избор от ресторанти. Едно от известните местни рибни ястия е старгейзи пай — пай с риба, при който главите на рибите стърчат през кората, сякаш „гледат звездите“. Пайът се приготвя за традиционните празненства на Tom Bawcock's Eve, но обикновено не се яде по друго време.

Корнуол е може би най-известен със своите пирожки (pasties), солено ястие, приготвено с тесто. Днешните пайове обикновено съдържат плънка от телешко месо, лук, картофи и ряпа със сол и бял пипер, но исторически плънките са били разнообразни.

Влажният климат и относително бедната почва в Корнуол не са подходящи за много земеделски култури, но са идеални за богатата трева, необходима за млечно производство, което води до другия известен местен продукт — clotted cream. Тя е основа за много местни специалитети, включително корнуолски фъдж и сладолед. Корнуолският clotted cream има защитен географски статус по законодателството на ЕС и не може да се произвежда другаде; основният ѝ производител е A. E. Rodda & Son.

Местни сладкиши и десерти включват шафранов кейк (Saffron cake), тежкия корнуолски кекс (hevva cake), бисквитите Cornish fairings, figgy 'obbin, крем чай (Cream tea) и боровинков пай (whortleberry pie).

В Корнуол се произвеждат и много видове бира — най-известни са тези от Sharp's Brewery, Skinner's Brewery, Keltek Brewery и St Austell Brewery — включително стаути, ейлове и други видове. Има и малки производства на вино, медовина и сайдер.

Политика и администрация

Корнуолска национална идентичност

Процентът на анкетираните, които са посочили „корнуолци“ като своя национална идентичност в преброяването от 2011 г.

Корнуол се признава от корнуолски и келтски политически групи като една от шестте келтски нации заедно с Бретан, Ирландия, остров Ман, Шотландия и Уелс. Корнуол участва като келтска нация във Festival Interceltique de Lorient, ежегоден празник на келтската култура в Бретан.

Съветът на Корнуол счита уникалното културно наследство и различността на графството за едно от основните му предимства. Те посочват езика, пейзажа, келтската идентичност, политическата история, моделите на население, морската традиция, индустриалното наследство и неконформистката традиция като елементи на „отличителната“ култура на Корнуол. През 2025 г. съветът прие резолюция за признаване на Корнуол като пета съставна част на Обединеното кралство.

Не е ясно колко жители на Корнуол се считат за корнуолци. В националното преброяване от 2001 г. 7% от населението се идентифицира като корнуолско, а в последващи проучвания цифрата достига до 44%.

На 24 април 2014 г. бе обявено, че корнуолците получават статут на малцинство по европейската Framework Convention for the Protection of National Minorities.

Местна политика

От общите избори през 2010 г. Корнуол има шест парламентарни избирателни района. Церемониалното графство се състои от два района за местно управление: континенталния Корнуол, управляван от Cornwall Council, и островите Сили. Cornwall Council е унитарен орган със седалище в Труроу. Островите Сили се управляват от Council of the Isles of Scilly със седалище в Хю Таун и имат собствен унитарен орган от 1890 г., но за други административни цели са обединени с Корнуол, например в Националната здравна служба и полицията Devon and Cornwall. Crown Court на графството се намира в Труроу, а магистратски съдилища има в Труроу и Бодмин.

Първите избори за унитарния съвет са на 4 юни 2009 г. На последните избори през 2021 г. Консервативната партия печели 47 от 87 места. Избрани са още 16 независими съветници, 13 от Либералдемократите, по пет от Лейбъристката партия и Mebyon Kernow и един представител на Зелената партия.

Парламент и национална политика

До 1832 г. Корнуол е представен в Камарата на общините от 44 депутати, повече отколкото всяко друго графство, като отражение на значението на добива на калай за Короната. Повечето увеличения на броя на депутатите настъпват между 1529 и 1584 г., след което няма промяна до Закона за реформата от 1832 г., който въвежда широка реформа на избирателната система и намалява броя на корнуолските депутати до 14. След това броят е намаляван допълнително при прегледите на избирателните райони, за да отразява по-точно населението. В момента графството е разделено на шест парламентарни района.

Либералната партия и нейните наследници Либералдемократите традиционно са популярни в Корнуол; либералите печелят всички корнуолски места през 1906 и януари 1910 г., както и през 1929 г., въпреки че на национално ниво партията завършва трета. Либералдемократите печелят всички места в графството през 2005 г., но губят места от Консерваторите през 2010 г. и са напълно изместени през 2015 г. Консерваторите печелят всичките шест места в Корнуол през 2015, 2017 и 2019 г. След очаквано поражение на Консерваторите на изборите през 2024 г., Корнуол се счита за арена на трите основни партии — в крайна сметка Консерваторите губят всичките шест места, а графството е представено от четири депутати от Лейбъристката партия и два Либералдемократи.

Въпреки че Корнуол няма отделено правителствено министерство, през 2007 г. лидерът на опозицията Дейвид Камерън създава поста Shadow Secretary of State for Cornwall. Тази позиция не е превърната в официална в кабинета на Обединеното кралство, когато Камерън поема властта след изборите през 2010 г.

Икономика

Пристанището на Фолмът е главното в Корнуол и едно от най-големите естествени пристанища в света.

Проектът Рай край Сейнт Остел е най-голямата туристическа атракция в Корнуол по брой посетители.

Корнуол е един от най-бедните райони на Обединеното кралство по брутен вътрешен продукт на глава от населението и средни доходи на домакинствата. Исторически важната минна индустрия, особено добивът на калай и мед, е намаляла, а други отрасли като производство на каолин, риболов и земеделие също са в упадък от 60-те години.

Днес икономиката на Корнуол разчита основно на туризма, който съставлява около една четвърт от икономиката. Районът показва голямо неравенство: някои части са сред най-бедните в Англия, докато други са сред най-проспериращите. Корнуол е определен от ЕС като „по-малко развит регион“ и получава европейско финансиране по различни програми до 2020 г.

Туризъм

Корнуол има сезонна икономика, базирана на туризма, която се изчислява да допринася до около 24% от брутния вътрешен продукт на Корнуол. Уникалната култура на Корнуол, впечатляващият пейзаж и мек климат го правят популярна туристическа дестинация, въпреки че е сравнително далеч от основните населени центрове на Обединеното кралство. Обграден от три страни от Ламанша и Келтско море, Корнуол има много километра плажове и скали; Пътеката на югозападното крайбрежие следва пълен обход на двете крайбрежия. Други туристически атракции включват моравни местности, селски градини, музеи, исторически и праисторически обекти и гористи долини.

Нюкий и Порттауън са популярни дестинации за сърфисти. През последните години Проектът Рай край Сейнт Остел е голям финансов успех.

През октомври 2021 г. Корнуол е включен в дългия списък за UK City of Culture 2025, но не успява да влезе в късия списък през март 2022 г.

Рибарство

Други отрасли включват риболов, въпреки че той е значително преструктуриран от политиките на ЕС за риболова; от 2010 г. Асоциацията на рибарите от югозападното крайбрежие започва да възстановява риболовната индустрия.

Миньорство

Мината Левант в минния район Сейнт Джъст.

Добивът на калай и мед също е била индустрия, но днес изоставените мини оцеляват само като обект на световното наследство. Въпреки това, Училището по минно дело в Камборн, което е преместено в Пенрин през 2004 г., все още е световен център за минно дело и приложна геология, а присъждането на статут на световно наследство привлича средства за опазване и туристическо наследство. Добивът на каолин (китайска глина) също е важна индустрия в района на Сейнт Остел, но този сектор е в упадък, а това, заедно с повишената механизация, води до намаляване на заетостта в сектора, въпреки че индустрията все още осигурява работа на около 2 133 души в Корнуол и генерира над 80 милиона паунда за местната икономика.

През март 2016 г. канадска компания, Strongbow Exploration, придобива чрез администрация 100% дял в оловно-оловната мина South Crofty и свързаните с нея минерални права в Корнуол с цел повторно отваряне на мината и възстановяване на пълното производство. В момента се извършват дейности за изграждане на водна филтрираща станция, за да се отводни мината.

Демография

Схема, показваща населението на Корнуол от 1800 до 2000 г.

Населението на Корнуол е 537 400 според преброяването през 2011 г., с плътност на населението 144 души на квадратен километър, което го нарежда на 40-то и 41-во място съответно сред 47-те окръга на Англия. Населението е 95,7% бели британци и има относително висок растеж. През 1980-те той е 11,2%, а през 1990-те — 5,3%, което го поставя на пето място по темп на растеж сред окръзите на Англия. Естественият прираст е малък спад на населението, а увеличението се дължи на вътрешна миграция към Корнуол. Според преброяването от 1991 г. населението е било 469 800.

Корнуол има относително голям брой пенсионери — 22,9% от населението е в пенсионна възраст, в сравнение с 20,3% за Обединеното кралство като цяло. Това се дължи отчасти на селската и крайбрежната география на Корнуол, която го прави популярен за пенсиониране, и отчасти на изселване на по-младите жители към по-икономически разнообразни райони.

Образование

Над 10 000 студенти посещават двата университета в Корнуол – Фолмътския университет и Ексетърския университет (включително Camborne School of Mines). Университетът във Фолмът е специализиран публичен университет за креативни индустрии и изкуства, докато Университетът в Екситър има два кампуса в Корнуол – в Труроу и Пенрин, като последният се споделя с Фолмът. Кампусът в Пенрин е дом на образователни департаменти като бързо развиващия се Център за екология и опазване (CEC), Института за околна среда и устойчивост (ESI) и Института за корнуолски изследвания.