Йо-йо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дама с йо-йо – илюстрация от моден журнал от 1791 г.

Йо-йо е играчка за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от пластмаса (метал, дървесина и др.), свързани с ос, около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста – така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия.

Yo-yo player Antikensammlung Berlin F2549.jpg

Смята се, че играчката произхожда от Филипините, където е била ползвана като ловно оръжие, а в превод от филипински йо-йо означава „да се върне“. Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.

Модата на йо-йо се завръща периодично с различна сила от 30-те години на 20 век насам. Понастоящем по света има колекционери, посветени на тази играчка, музей /Чико, Калифорния/, национални, европейски и международни състезания (на които се демонстрират различни техники) .

Алтернативни имена, с които е било познато йо-йото в по-ранните си фази са „бандалор“ (в Англия) или „нормандско жужу̀“ и емигрет (във Франция).

В днешни дни Йо-Йото е много разпространено не само като начин за убиване на времето, а и като спорт. Всяка година се провеждат първенства в няколко стила:

  •  – Това е най-разпространеният стил. Играе се с едно йо-йо, което има дълъг „слийп-тайм“ (по-дълго се върти), и с него се правят различни трикове;
  •  – Тук се играе с две йо-йо – по едно във всяка ръка. Те се наричат луупъри, защото постоянно се връщат в ръката;
  •  – Това е като 1А, но с две йо-йо;
  •  – При този стил йо-йото не е вързано за конеца и може свободно да лети. Този стил е познат и като Offstring;
  •  – Тук конецът не е вързан за ръката. В единия край е йо-йото, а в другия – тежест наричана counterweight (противотежест). Стилът се нарича още CW (от counterweight) или Freehand;

Има и други по-неизвестни стилове като:

  •  – Като 2А, но с едно йо-йо;
  •  – Смесица между и ;

Оценяване

Оценяването на играчите се извършва по различни критерии, приети от световната йо-йо федерация – използване на пространство и музика, честота на ударите по въжето, контрол над тялото, артистичност, вариации и чистота на изпълнението, техничност.[1]. Селектирането на играчите за финал, минава през 3 предварителни етапа. Журито е съставено от 10 международни съдии (на европейски и световни първенства).

Най-високото място (второ) на европейско първенство в този спорт за България е постигнато от Константин Туджаров, две поредни години (2016 и 2017) .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]