Автомобил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колона от леки автомобили
Автомобил De Dion Bouton модел от 1901 г.

Автомобил (на старогръцки: αὐτοсам и на латински: mobilisдвижещ се), разговорно наричан „кола“, е безрелсово моторно превозно средство с повече от две колела, предназначено за превозване на пътници и товари.[1] Автомобилите се разделят на няколко основни групи: леки автомобили (за превозване на до 9 души), автобуси (за превозване на повече хора), камиони (за превозване на товари) и специални автомобили (с монтирано специализирано оборудване, например автокранове или пожарни коли). Повечето автомобили имат четири колела, както и места за шофьор и поне един пътник.

При проектирането на съвременните автомобили сред най-важните цели са тяхната ефективност, безопасност и комфорт, както намаляването на вредните емисии на изгорели газове. За да са ефективни, колите се нуждаят от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма, намаляваща въздушното съпротивление. При някои автомобили ефективността и безопасността се подпомагат от електронни системи. Колите се произвеждат с помощта на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Колата на Кюньо от 1769 година
Колата на Зигфрид Маркус от 1870 година

Техническите нововъведения, довели до създаването на съвременните автомобили, започват през 3 хилядолетие пр.Хр., когато в няколко древни култури по едно и също време започва да се използва колелото. През 2 хилядолетие пр.Хр. в Близкия Изток вече широко се използват задвижвани от коне колесници.

През 13 век философът и алхимик Роджър Бейкън вече допуска в неопределеното бъдеще да съществуват коли, които не са задвижвани от животни, а в края на 15 век Леонардо да Винчи рисува скици на самозадвижваща се бронирана кола. През 1600 година фламандският инженер Симон Стевин конструира кола, задвижвана от вятъра.

През 1674 година холандецът Кристиан Хюйгенс създава бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут, далечен предшественик на съвременните двигатели с вътрешно горене. Няколко години по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред императорския двор в Китай умален модел на триколка, задвижвана с пара.

През следващото столетие парните двигатели постепенно се усъвършенстват. През 1769 година французинът Никола-Жозеф Кюньо (на френски: Nicolas-Joseph Cugnot) (1725–1804) демонстрира триколка с парен двигател, която трябвало да се използва като влекач за оръдия. През 19 век се конструират множество прототипи на коли с парно задвижване, правят се експерименти и със задвижване с платна или с мускулна сила, но тези модели остават по-ненадеждни и скъпи за използване от обичайните коли с коне.

През 1828 година в Англия е открита първата редовна автобусна линия, използваща коли с парни двигатели. През 1839 година е създадена и първата кола с електрическо задвижване. През 1860 година белгиецът Етиен Льоноар получава първият патент за двигател с вътрешно горене, а три години по-късно той преминава разстоянието от Париж до Жоанвил льо Пон с кола, задвижвана с неговия газов двигател.[3] Между 1862 и 1866 година германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател, за който получава патент през 1876 година. През 1870 година германецът Зигфрид Маркус конструира кола, пряко задвижвана от двутактов двигател.

Първите автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Моделът на Готлиб Даймлер от 1886 година

Решителна крачка към появата на съвременните автомобили с двигатели с вътрешно горене е направена в Германия – през 1885 година създателят на компания Мерцедес-Бенц, Карл Бенц конструира в Манхайм своята първа триколка, а на 29 януари следващата година получава патент за нея. Обикновено това се приема за рождената дата на съвременния автомобил. Първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц в началото на август 1888 година – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно.[4] От 1894 до 1902 година Бенц продава първият серийно произвеждан модел.

Карл Бенц със своя модел от 1886 година

През 1886 година, независимо от Бенц, създателят на Даймлер Готлиб Даймлер и конструкторът на двигатели Вилхелм Майбах, конструират в Щутгарт собствен автомобил. Той е базиран на конска карета с добавен двигател и достига максимална скорост от 16 km/h. През 1888-1889 Зигфрид Маркус създава във Виена четириколесна кола, задвижвана с бензинов двигател. По същото време в Копенхаген Алберт Хамел конструира автомобил с двуцилиндров двигател.

В началото на 90-те години в много страни в Европа и в Съединените щати се появяват автомобилни фабрики. През 1892 година Рудолф Дизел патентова подобрения в двигателя на Ото, а през 1897 година създава дизеловия двигател. През 1895 година в Германия е открита първата компания за автобусни превози, използваща автомобили с двигатели с вътрешно горене.

През 1898 година е отбелязан първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, достигнати от французина Гастон дьо Шаслу-Лоба с електрически автомобил. През същата година австрийският производител Греф & Щифт конструира първият автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 година. През 1899 година белгиецът Камий Женаци с електромобила Жаме Контант за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.

20 век[редактиране | редактиране на кода]

Автомобил Ровър 12, модел от 1939 г., Англия

21 век[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 21 век броят на леките автомобили по света се оценява на 600 милиона или един на 11 души,[5][6] като броят им нараства бързо, особено в Китай и Индия.[7]

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. По прогнозни данни броят ще нарасне до 3 млрд. през 2050 г. [2]

Видове автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Седан[редактиране | редактиране на кода]

Седаньт е конструкция на каросерията на автомобил, чиято форма на кутия е устойчива на постоянните натоварвания и усуквания по време на експлоатация. При изграждането му се създават обемни зони, които чрез напречните си конструктивни елементи стабилизират и правят каросерията издръжлива при силни надлъжни и напречни натоварвания. Стандартният седан има три обемни зони – двигателен отсек, салон за пътниците и багажник.

Хечбек[редактиране | редактиране на кода]

Ситроен хетчбек, 1938 г.

Лек автомобил разновидност на седана. Като използва принципа на конструирането на седана, хетчбекът има двуобемна конструкция с три или пет врати. Характерно е скосяването на задната част, с което каросерията придобива по-аеродинамична форма и има по-малки размери. Голямата задна врата и сгъваемата задна седалка, позволяват да се превозва повече багаж.

Спортни автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Проектирани са да бъдат стилни, бързи и да доставят удоволствие. Някои от тях са кабриолети със сгъваем покрив, така че пътниците да могат да се насладят на шофирането на открито, както и да се засили усещането за скорост на движение. При луксозните кабриолети гюрукът се сваля автоматично.

Многоместен автомобил[редактиране | редактиране на кода]

Многоместен автомобил

Известен като многофункционален автомобил. Той е нещо средно между лека кола и микробус, има поне 6 седалки и много място за багаж. Това го прави много практичен и подходящ за излети и ваканции.

Състезателни автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Повечето са създадени специално за състезания. Характерни за това са автомобилите за състезанията от т. нар. „Формула“, които имат мощни двигатели, широки гуми и нисък, широк корпус с нисък център на тежестта, за да са стабилни при висока скорост на завои. Аеродинамичното крило отзад помага на колата да има високо сцепление с пистата и ефективно да се ускорява и спира, като точно изпълнява зададената траектория на движение от състезателя. За рали състезания, за такива с постигане на максимална скорост или състезания с многодневна продължителност, на базата на серийно произвеждани автомобили се правят промени в купето, окачването, двигателя и трансмисията с цел постигне максимална здравина и надеждност на конструкцията, добра защита на пилотите и извличане на максимална мощност от двигателя.

Пикапи[редактиране | редактиране на кода]

Фолксваген Пикап

Използват се за превоз на малки товари; задната част на тези широко разпространени камиони е открита.

Влекач-полуремарке[редактиране | редактиране на кода]

Огромен камион; подходящ за превоз на различни обемисти товари.

Специални автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Противопожарен автомобил от 1916 г., Англия

Автомобили, предназначени и оборудвани за извършване на специфични дейности. Това са военните автомобили, автомобилите на противопожарната охрана, специализирани автомобили за превоз на строителни материали или такива за извършване на строително-монтажна дейност, подвижни лаборатории и др.

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

По данни на СЗО годишно умират 1,2 милиона човека като пряко следствие от транспортни произшествия с автомобили. Съгласно тези данни в развитите страни техният брой се намалява всяка година , но за сметка на това се увеличава в развиващите се страни[8].

Сигурността на водачите, пасажерите и всички други участници в движението зависи от организационни , конструктивни мерки и персоналното държане на участниците. Към организационните например са включени управлението на движението (например правила за движение, спазване на наличните знаци, забрани за телефонни разговори, задължителни колани, светлини и други.

Конструктивните мерки за сигурност се разделят основно на две области. Пасивни, които при катастрафа трябва да намалят последствията като например: предпазен колан,въздушна възглавница,чупещ се волан, опори за главата и други. Активните трябва да предотвратяват катастрофа или намалят последствията като например (ABS) и (ESP).

Персоналните мерки са начина на каране на автомобила, дисциплината за спазването на правилата и знаците, опита на водача на превозното средство и обучението за спазването на правилата от всички участници в движението включително и децата.

Изследвания и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните изследвания са насочени към подобрения, свързани с икономичността, безопасността и екологията.

Намаляване на вредни емисии[редактиране | редактиране на кода]

Намаляването на разхода на гориво и вредните емисии са основен приоритет в съвременото развитие на автомобилите. Това е свързано с подобряване на качеството на двигателите с вътрешно горене и характеристиките на автомобилите-аеродинамичност, тегло, филтри, катализатори, режим на работа при спиране и други.

Хибридни и електрически автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на модерни електрически акумулатори и системи за тяхното зареждане прави тези автомобили все по-широко използвани.

Системи за сигурност и комфорт[редактиране | редактиране на кода]

Автономно движение[редактиране | редактиране на кода]

Напълно автономни автомобили съществуват като прототипи в изпитания (например автомобилите на Google) и се очаква да имат търговско значение към 2020 година. Въвеждането на тези автомобили в експлоатация, заедно с превръщането им във вид обществен транспорт, ще намали общият брой автомобили за сметка на тези, които 90% от времето си са паркирани. При това ще има възможност за групови пътувания и поръчка на лимузини. Това като цяло ще намали и броя на жертвите от катастрофи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за движение по пътищата (Допълнителни разпоредби, §6, т. 12). // Лекс.БГ, 2010. Посетен на 11 август 2010.
  2. а б Броят на автомобилите в света ще се увеличи над четири пъти до 2050 година, статия в Дневник.БГ от 30 януари 2012 г.
  3. Souvestre, Pierre. Histoire de l'automobile. Paris, 1907.
  4. Home. // Berta Benz Memorial Route. Посетен на 20 август 2010.
  5. WorldMapper – passenger cars. //
  6. Cars produced in the world – Worldometers. // Worldometers.info, 2007-12-19. Посетен на 11 юли 2010.
  7. Automobiles and Trucks Overview. // Plunkett Research, 2010. Посетен на 11 август 2010.
  8. WHO warnt: Tödliche Verkehrsunfälle nehmen zu. auf: science.orf.at

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Автомобил в нашите сродни проекти:

Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник