Автомобил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колона от леки автомобили
Автомобил De Dion Bouton модел от 1901 г.

Автомобил (на старогръцки: αὐτοсам и на латински: mobilisдвижещ се), разговорно наричан „кола“, е безрелсово моторно превозно средство с повече от две колела, предназначено за превозване на пътници и товари.[1] Автомобилите се разделят на няколко основни групи: леки автомобили (за превозване на до 9 души), автобуси (за превозване на повече хора), камиони (за превозване на товари) и специални автомобили (с монтирано специализирано оборудване, например автокранове или пожарни коли). Повечето автомобили имат четири колела, както и места за шофьор и поне един пътник.

При проектирането на съвременните автомобили сред най-важните цели са тяхната ефективност, безопасност и комфорт, както намаляването на вредните емисии на изгорели газове. За да са ефективни, колите се нуждаят от двигатели с минимален разход на гориво и аеродинамична форма, намаляваща въздушното съпротивление. При някои автомобили ефективността и безопасността се подпомагат от електронни системи. Колите се произвеждат с помощта на компютри и роботи във високотехнологични, автоматизирани заводи.

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. [2]

История[редактиране | edit source]

Предистория[редактиране | edit source]

Колата на Кюньо от 1769 година
Колата на Зигфрид Маркус от 1870 година

Техническите нововъведения, довели до създаването на съвременните автомобили, започват през 3 хилядолетие пр.н.е., когато в няколко древни култури по едно и също време започва да се използва колелото. През 2 хилядолетие пр.н.е. в Близкия Изток вече широко се използват задвижвани от коне колесници.

През 13 век философът и алхимик Роджър Бейкън вече допуска в неопределеното бъдеще да съществуват коли, които не са задвижвани от животни, а в края на 15 век Леонардо да Винчи рисува скици на самозадвижваща се бронирана кола. През 1600 година фламандският инженер Симон Стевин конструира кола, задвижвана от вятъра.

През 1674 година холандецът Кристиан Хюйгенс създава бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут, далечен предшественик на съвременните двигатели с вътрешно горене. Няколко години по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред императорския двор в Китай умален модел на триколка, задвижвана с пара.

През следващото столетие парните двигатели постепенно се усъвършенстват. През 1769 година французинът Никола-Жозеф Кюньо (на френски: Nicolas-Joseph Cugnot) (1725 — 1804) демонстрира триколка с парен двигател, която трябвало да се използва като влекач за оръдия. През 19 век се конструират множество прототипи на коли с парно задвижване, правят се експерименти и със задвижване с платна или с мускулна сила, но тези модели остават по-ненадеждни и скъпи за използване от обичайните коли с коне.

През 1828 година в Англия е открита първата редовна автобусна линия, използваща коли с парни двигатели. През 1839 година е създадена и първата кола с електрическо задвижване. През 1860 година белгиецът Етиен Льоноар получава първият патент за двигател с вътрешно горене, а три години по-късно той преминава разстоянието от Париж до Жоанвил льо Пон с кола, задвижвана с неговия газов двигател.[3] Между 1862 и 1866 година германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател, за който получава патент през 1876 година. През 1870 година германецът Зигфрид Маркус конструира кола, пряко задвижвана от двутактов двигател.

Първите автомобили[редактиране | edit source]

Карл Бенц със своя модел от 1886 година
Моделът на Готлиб Даймлер от 1886 година

Решителна крачка към появата на съвременните автомобили с двигатели с вътрешно горене е направена в Германия – през 1885 година Карл Бенц конструира в Манхайм своята първа триколка, а на 29 януари следващата година получава патент за нея. Обикновено това се приема за рождената дата на съвременния автомобил. Първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц в началото на август 1888 година — от Манхайм до Пфорцхайм и обратно.[4] От 1894 до 1902 година Бенц продава първият серийно произвеждан модел.

През 1886 година, независимо от Бенц, Готлиб Даймлер и конструкторът на двигатели Вилхелм Майбах, конструират в Щутгарт собствен автомобил. Той е базиран на конска карета с добавен двигател и достига максимална скорост от 16 km/h. През 1888-1889 Зигфрид Маркус създава във Виена четириколесна кола, задвижвана с бензинов двигател. По същото време в Копенхаген Алберт Хамел конструира автомобил с двуцилиндров двигател.

В началото на 90-те години в много страни в Европа и в Съединените щати се появяват автомобилни фабрики. През 1892 година Рудолф Дизел патентова подобрения в двигателя на Ото, а през 1897 година създава дизеловия двигател. През 1895 година в Германия е открита първата компания за автобусни превози, използваща автомобили с двигатели с вътрешно горене.

През 1898 година е отбелязан първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, достигнати от французина Гастон дьо Шаслу-Лоба с електрически автомобил. През същата година австрийският производител Греф & Щифт конструира първият автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 година. През 1899 година белгиецът Камий Женаци с електромобила Жаме Контант за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.

20 век[редактиране | edit source]

Автомобил Ровър 12, модел от 1939 г., Англия

21 век[редактиране | edit source]

В началото на 21 век броят на леките автомобили по света се оценява на 600 милиона или един на 11 души,[5][6] като броят им нараства бързо, особено в Китай и Индия.[7]

През 2012 г. броят на автомобилите в света е оценен на 700 милиона. По прогнозни данни броят ще нарасне до 3 млрд. през 2050 г. [2]

Видове автомобили[редактиране | edit source]

Седан[редактиране | edit source]

Седаньт е конструкция на каросерията на автомобил, чиято форма на кутия е устойчива на постоянните натоварвания и усуквания по време на експлоатация. При изграждането му се създават обемни зони, които чрез напречните си конструктивни елементи стабилизират и правят каросерията издръжлива при силни надлъжни и напречни натоварвания. Стандартният седан има три обемни зони — двигателен отсек, салон за пътниците и багажник.

Хечбек[редактиране | edit source]

Ситроен хетчбек, 1938 г.

Лек автомобил разновидност на седана. Като използва принципа на конструирането на седана, хетчбекът има двуобемна конструкция с три или пет врати. Характерно е скосяването на задната част, с което каросерията придобива по-аеродинамична форма и има по-малки размери. Голямата задна врата и сгъваемата задна седалка, позволяват да се превозва повече багаж.

Спортни автомобили[редактиране | edit source]

Проектирани са да бъдат стилни, бързи и да доставят удоволствие. Някои от тях са кабриолети със сгъваем покрив, така че пътниците да могат да се насладят на шофирането на открито, както и да се засили усещането за скорост на движение. При луксозните кабриолети гюрукът се сваля автоматично.

Многоместен автомобил[редактиране | edit source]

Многоместен автомобил

Известен като многофункционален автомобил. Той е нещо средно между лека кола и микробус, има поне 6 седалки и много място за багаж. Това го прави много практичен и подходящ за излети и ваканции.

Състезателни коли[редактиране | edit source]

Повечето са създадени специално за състезания. Имат много мощен двигател, широки гуми и нисък, широк корпус, за да са стабилни при бързи завои. Аеродинамичното крило отзад помага на колата да се задържи на пътя при висока скорост.

Пикапи[редактиране | edit source]

Фолксваген Пикап

Използват се за превоз на малки товари; задната част на тези широко разпространени камиони е открита.

Влекач-полуремарке[редактиране | edit source]

Огромен камион; подходящ за превоз на различни обемисти товари.

Специални автомобили[редактиране | edit source]

Противопожарен автомобил от 1916 г., Англия

Автомобили, предназначени и оборудвани за извършване на специфични дейности. Това са военните автомобили, автомобилите на противопожарната охрана, специализирани автомобили за превоз на строителни материали или такива за извършване на строително-монтажна дейност, подвижни лаборатории и др.

Изследвания и развитие[редактиране | edit source]

Съвременните изследвания са насочени към подобрения, свързани с икономичността, безопасността и екологията. Тъй като ресурсите от петрол са ограничени, а използването му е вредно за околната среда, изследванията целят да открият методи за добиване на горива от неизчерпаеми източници като растителните масла.

Изследователите правят експерименти за произвеждане на частите от различни материали, вкл. пластмаса за купето.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Закон за движение по пътищата (Допълнителни разпоредби, §6, т. 12). // Лекс.БГ, 2010. Посетен на 11 август 2010.
  2. а б Броят на автомобилите в света ще се увеличи над четири пъти до 2050 година, статия в Дневник.БГ от 30 януари 2012 г.
  3. Souvestre, Pierre. Histoire de l'automobile. Paris, 1907.
  4. Home. // Berta Benz Memorial Route. Посетен на 20 август 2010.
  5. WorldMapper — passenger cars. //
  6. Cars produced in the world — Worldometers. // Worldometers.info, 2007-12-19. Посетен на 11 юли 2010.
  7. Automobiles and Trucks Overview. // Plunkett Research, 2010. Посетен на 11 август 2010.

Вижте също[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Автомобил в нашите сродни проекти:

Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник