Предпазен колан
Предпазният колан или обезопасителен колан (съгласно Закона за движение по пътищата) е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на рязко спиране при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на устройства за удължаване и амортисьори.
В България съгласно член 137 от „Закона за движение по пътищата“, използването на обезопасителни колани, с които превозните средства са оборудвани е задължително за водача и всички пътници в моторни превозни средства от категории М и N. Изключения се правят за бременни жени, хора с увреждания и някои други категории. За децата има специални изисквания, описани подробно.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век английският изобретател Джордж Кейли предлага да се използват предпазни колани.
През 1885 г. в САЩ е издаден първият патент за подобно устройство.
През 1903 г. Луи Рено, основател на компанията Renault, изобретява петточков предпазен колан.
През 1909 г.; в Англия е изобретено устройство за безопасност, състоящо се от спирална пружина с голям диаметър и ремъци.
През 1913 г. за първи път в историята на авиацията предпазен колан е използван от френския пионер в авиацията Адолф Пегу, но до 1930-те години коланите не се използват в самолетите.
В края на 1950-те години на XX век инженерът по безопасност от шведската автомобилна компания Volvo Нилс Болин, който преди това е работил върху катапултни седалки в Saab AB, разрабова триточков предпазен колан. След година на тестове Болин установява, че коланът най-добре задържа пътника в седалката, ако преминава през рамото към бедрото, който освен това трябва да се закопчава с една ръка. Volvo представя новия колан през 1959 г.[1]
През 1957 г. Швеция става първата страна в света, която узаконява използването на предпазните колани.
През 1961 г. американският щат Уисконсин последва примера на шведите.
На 1 април 1970 г. властите във Франция задължават автомобилните производители да монтират предпазни колани на предните седалки на новите автомобили. През същата година монтирането на предпазни колани става задължително в Кот д'Ивоар и в австралийския щат Виктория.
През 1985 г. германското патентно ведомство избира шведското изобретение като едно от осемте изобретения, донесли най-голяма полза на човечеството през последните 100 години.[2]
С течение на времето конструкцията на предпазните колани се усъвършенства; по-конкретно, те стават саморегулиращи се, и започват да се монтират не само на предните, но и на задните седалки.
Ефективност
[редактиране | редактиране на кода]
Предпазните колани намаляват риска за водача и пътниците на предните и задните седалки в зависимост от вида на катастрофата от два до пет пъти. Предпазните колани са най-ефективната система за защита на живота и здравето на пътуващите в автомобила.
Анализ, направен в САЩ през 1984 година сравнява различните видове обезопасителни колани, самостоятелно и в комбинации с въздушни възглавници. Намаляването на фаталните инциденти е голямо: от 20% до 55%. Като резултат се отчита: „Обезопасителните колани намаляват нараняванията и смъртните случаи свързани с катастрофи наполовина“.[3]
Въздушните възглавници са допълнение към предпазното действие на коланите, но не ги заменят. Най-ефективно е използването на тяхната комбинация.
Поради тази причина използването на коланите е задължително и при наличието на въздушни възглавници. Алгоритмите на отварянето на въздушните възглавници са разработени при предположението, че при задействане на въздушната възглавница, водача и пътниците са пристегнати с предпазни колани. Затова при фронтален удар, рязкото движение на пътник или водач при авария напред може да доведе до удар от отварящата се възглавница, по-силен от удар в таблото. В някои съвременни автомобили при непристегнати колани, действието на въздушната възглавница се блокира.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сьюзан Адамс: «Малоизвестные изобретатели, изменившие мир: Нильс Болин — Трехточечный ремень безопасности» Архив на оригинала от 2013-10-27 в Wayback Machine.. Forbes.ua, 24.10.2013
- ↑ Kurt Möser: Geschichte des Automobils. Campus Verlag, Frankfurt 2002, ISBN 3-593-36575-8, S. 262.
- ↑ Seat Belts: Get the Facts // Motor Vehicle Safety. Centers for Disease Control, 20 август 2015. Посетен на 15 февруари 2016.