Мадара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мадара.

Мадара
Църквата „Св. Георги и Св. Тривелий“ в Мадара
Църквата „Св. Георги и Св. Тривелий“ в Мадара
Общи данни
Население1137 души[1] (15 декември 2023 г.)
51,1 души/km²
Землище22,248 km²
Надм. височина203 m
Пощ. код9971
Тел. код05313
МПС кодН
ЕКАТТЕ46053
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Шумен
Христо Христов
(БСП за България; 2023)
Кметство
   кмет
Марияна Димитрова
Мадара в Общомедия

Ма̀дара е село, разположено в Североизточна България, намира се в община Шумен, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие. Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища. При селото са открити останките на късноантична църква, която изглежда е разширена и използвана като светилище при Първото българско царство.[2]

Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.

Според Стефан Недев през октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига укреплението Мадара, но установява, че то е изоставено от османския си гарнизон.[3]

През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

Днешното село Мадара е основано от заселници от село Кюлевча след Освобождението

и по-късни преселници от Трекляно, след това от Пиринско – през 1940-те години, през 1952, а след това и преселници от Софийско.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341545
19461652
19561548
19651830
19751806
19851698
19921519
20011367
20111158
2021990

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: [6]

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Мадарска община.
Численост Дял (в %)
Общо 1158 100,00
Българи 1035 89,37
Турци 3 0,25
Цигани 98 8,46
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 13 1,12

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара.

Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа „Мадарски конник“.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 2011 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, в съслужение с викарийния епископ Йоан и множество свещеници от епархията освещава първия православен храм в селото посветен на двама светци – Свети Георги и Свети Тривелий – Теоктист. Свети Георги от столетия е патронът на село Мадара (Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва, макар и неправилно, със Свети Георги), а св. Тривелий – Теоктист е кан Тервел – владетелят, по чиято заповед, най-вероятно, е изсечен образа на конника в скалите над селото.[7] По този начин храмът се сдобива с два празника – 6 май и 3 септември. Основите на храма са положени при протойерей Тодор Рачев – дългогодишен енорийски свещеник и жител на селото. След известен период на застой, градежът е възобновен по време на кметицата на Мадара Христина Димитрова и новия енорийски свещеник Андрей Стефанов. Малко по-късно участие в делото взема и втория свещеник Неделчо Савов. Дарител, чието име не желае да бъде оповестявано, изгражда храма. Издигнат на възлово централно място, храмът се превръща в емблема на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Мадара е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 102.
  3. Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II през 1444 г. Сборник «Варна 1444», стр. 223.
  4. „Справка за населението на село Мадара, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
  5. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  7. Двери БГ, Новини, В Мадара се готвят да честват за първи път св. цар Тривелий