Мадара (археологически резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мадара.

Барелефът на Мадарския конник, национален символ
Мадарските скали
Скалите под римската крепост

Мадара е название на историко-археологическия резерват, който обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.

Археологически и научни проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Първите научни съобщения за Мадара прави през 19 век Геза Фехер, по-късно детайлизира Карел Шкорпил, а първите археологически сондажи и проучвания - Рафаил Попов. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - епоним на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до персийската столица Ктезифон, но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на Византийската империя и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.

От 2003 година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.

Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.

Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.

Нимфеум[редактиране | редактиране на кода]

Туристи под скалния навес

Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище - нимфеум. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и римляни, поради граничната зона. Светилищата на север от Хемус остават сравнително непознати за античните автори, като изключим Хелис и зафиксирания там култ към Залмоксис.

Християнският параклис под Голямата пещера[редактиране | редактиране на кода]

По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

Прабългарски култов център[редактиране | редактиране на кода]

Според някои археолози вероятно култовият център на българите е бил тук и може би това е митичната Мундрага, спомената от средновековни автори. Напълно е възможно и тук да са били летните резиденции на кановете. От периода на цар Борис Михаил покръстителя са запазени няколко големи християнски постройки - църкви и манастири, които носят следи от пожар.

Етимология на българското название Мадра / Мадара[редактиране | редактиране на кода]

Може с основание да се смята, че Мадра / Мадара е било название на (пра)българско светилище. Защото от една страна, то е еднакво с името на древната свещена планина Мадара / Мандара. Но понятието има и пряк религиозен смисъл в древните индоевропейски езици (индоевропейски произход имат и предците ни - пра-българите, както вече е доказано и чрез генетичните изследвания на кости от техните некрополи), като авестийското мадра, древно индийското мантра, кашмирско мотхар (заклинание), ленди мандр (магия), вахански мъйтр / мътр (гадание, предсказание, предзнаменование), мат (остроумен) и др. (Этимологический словарь ваханского языка, И. М. Стеблин-Каменский). От този корен и понятие, произлиза българската дума мъдър / мъдрец, значеща буквално маг-жрец, заклинател и гадател-предсказател, откъдето придобива значението и на знаещ – виждащ, познаващ същността на нещата и на бъдещето. Поради това, в старобългарските извори се казва, че старите жреци на езическата вяра са наричани мъдреци. Това значение на названието се открива в правило 61 на VІ църковен събор, осъждащо възприемащите езическата вяра и нейните жреци: Този, който се е поддал на влъхвуване или така наречените мъдреци… Всички тези значения има българската свещена планина (плато) с крепост върху нея, която е била и българско езическо светилище – Мадра / Мадара (=авест. мадра) или Мундра-га (=ленди мандр; др. инд. мантра). Тя вероятно е била българското царско светилище, доколкото според преданието е съществувал някога (а той и днес съществува) пряк път от Плиска през Калугерица до Мадара.

Раннохристиянски комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Параклис Свети Пантелеймон

Намиращият се на стотина метра манастир, на полегата поляна, с изглед на север, е раннохристиянски. Той е твърде мащабен и с явни свидетелства за разкош (допреди да бъде разграбен от иманярите). Землището е известно и със скалния си манастир от 14-15 век, с десетки скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40-50 метра) източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера. Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над два века.

Раннохристиянска скална гробница[редактиране | редактиране на кода]

На около 3 километра от Мадарския релеф в посока към Каспичан още преди 1944-та година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността "Кирека". Уникалността ѝ е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.

За археологическия музей при Мадара[редактиране | редактиране на кода]

97. Мадара (археологически резерват)

Повече от 20 години археологическият музей в Мадара беше затворен поради липса на средства за ремонта му. Притежание на музея са неолитни оръдия на труда и един от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство. След ремонт понастоящем (2008 г.) е отворен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фехер, Г. Прабългарски паметници при Мадара и принос към религията на прабългарите. - Год. Нар. Библ. - Пловдив, 1927, 145-164.
  • Рашев, Р. Прабългарски култов паметник от Мадара. - Археология, ХV, 1973, № 2, 23-38.
  • Станилов, Ст. Езически центрове в Първата българска държава. - В: България 1300: Институции и държавна традиция. Т. 2. С., 1982, 225-234.
  • Аладжов, Ж. Мадара и прабългарските култови средища. - В: Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 3. Шумен, 1992, 143-152.
  • Овчаров, Д. За същността на езическия култов център Мадара. - В: Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 3. Шумен, 1992, 99-108 (= в: Същият. Прабългарската религия. Произход и същност. С., 1997, 38-49).
  • Маринов, В. Свещената Мадара. Шумен, 2005.