Момина крепост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Момина крепост.

Девинград
Останки от крепостта Девинград
Останки от крепостта Девинград
Местоположение
Map of Veliko Tarnovo.png
43.0858° с. ш. 25.6564° и. д.
Девинград
Местоположение в България Велико Търново
Страна България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Квартал
Период XIV век
Епоха Средновековие

Момина крепост, също Девинград, е хълм във Велико Търново, както и едноименни съвременен квартал на града и крепост в средновековния Търновград.

Хълм Момина крепост

Намира се на изток от хълма-крепост Царевец и в близост до квартал Асенов и парк „Ксилифор“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според някой археолози, на хълма е съществувал тракийски град Дева. На хълмът има открити множество римски находки (монети, мраморна плоча и др.). В подножието на хълма е открит средновековен квартал съставен от полуземлянки.

Известен е като крепост от византийско време[1]. Хълмът е бил третия най-важен хълм, в средновековния Търновград. Наричан е бил още Къз-Хисар. Към него се е влизало от две порти. На хълма са живееели множество занаятчии-грънчари, ковачи. Носят се легенди, че страната на хълма към река Етър(Янтра) била силно замърсена от множествмото отпадъчни подъукти от занаятчиите. На хълма са живеели скотовъдци и земеделци. Носят се и легенди за Девинград:За любовта на болярската дъщеря – Велислава и обикновения войник Боримир.[2]

Крепостна стена

Търновград е бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост. Носят се легенди, че хълмът е бил обграден от крепостна стена и входът към него се е осъществявал от 2 порти. Хората, които живеели на хълма, се занимавали с грънчарство, обработка на желязо и скотовъдство. Населението се е снабдявало с вода от река Янтра и от изворите на хълма и околни извори[3].

Археологът Иван Велков прави проучвания на хълма през 40-те години на XX век. През 1959 година Янка Николова и Н. Ангелов в подножието на хълма откриват църква с размери 12.41 дължина и ширина в западната част от 7.92, а в източната 8.18 м, дебелината на стените е 0.95 м. Според археолози храмът е бил в стил търновската църковна архитектура с източни влияния от 13-14 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]