Янка Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янка Николова
български археолог, медиевист

Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Професия преподавател, археолог
Семейство
Деца Мирко Робов и Стоян Робов

Доц. д-р Янка Николова е български учен в областите археология и медиевистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янка Николова е родена на 15 август 1922 г. в Караисен, Великотърновско. След завършване на висшето си образование специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1952 г. постъпва на работа като уредник в Окръжен исторически музей – Велико Търново. До 1963 г. е негов директор. Университетската ѝ кариера във Великотърновския университет започва с избирането ѝ за асистент по археология през 1963 г. Натрупаният административен опит като директор на Историческия музей помага на Янка Николова в работата ѝ като заместник декан на ИФ (1968 – 1972), заместник ректор (1968 – 1980), ръководител на Научно-изследователския център на ВТУ и ръководител на катедра „Стара и средновековна история, археология и етнография“. Като дългогодишен университетски преподавател чете лекционни курсове по обща археология и археология на Второто българско царство. Паралелно с това ръководи и кръжока по археология. Заемала е и многобройни други длъжности като член на различни комисии и редакционни колегии. Била е член на Бюрото и ръководител на секция в Българското историческо дружество, член на специализирания научен съвет по „Стара и средновековна история, археология и етнография“, на факултетни и академически съвети.

Разностранната научна дейност на доц. Янка Николова е отразена във внушителния списък на публикациите ѝ. Още кандидатската ѝ дисертация от 1972 г., посветена на тема „Жилище и домашен бит в Търново през XII – XIV в.“, заедно с археологическите проучвания на градове и селища от ранното и късното средновековие очертават нейния траен интерес към средновековната археология. Характерни за изучаването и изследванията на историята на средновековната българска столица Търновград са обектите „Квартал в западното подножие на Момина крепост“, „Северен склон на Момина крепост“, „Болярско жилище на Царевец“, „Дворец на Царевец“, „Южна напречна крепостна стена на Царевец“, „Църква Св. Димитър“ и „Килифаревски манастир“, с посветените на тях книги и студии.

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България