Караисен
| Караисен | |
  Караисен  Караисен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 695 души[1] (31 декември 2025 г.) 14 души/km² |
| Землище | 49,536 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 5230 |
| Тел. код | 06132 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 36289 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Павликени Емануил Манолов (БСП – ОЛ; 2011) |
| Кметство – кмет | Караисен Марияна Блажева (БСП) |
| Караисен в Общомедия | |
Кара̀исен, е село в Централна Северна България, област Велико Търново, община Павликени.
География
[редактиране | редактиране на кода]Велико Търново отстои на 60 км, Павликени – на 15 км, а Свищов е на 38 км от Караисен. Съществуват добри транспортни връзки с Павликени и Свищов, а главният път София – Русе е на 7 км.
Разположено е в Дунавската равнина. Релефът в района е хълмисто-равнинен, пресечен от голям язовир. Освен за риболов има условия и за лов. В района има плодородни почви – черноземни и сиви горски. Климатът е умерено континентален със средна годишна температура на въздуха 11,5 °С.
Село Караисен е най-голямото в община Павликени. Населението на село Караисен е основно българско.
История
[редактиране | редактиране на кода]Легенда разказва, че името на селото идва от Кара Асан, Кара Хасан (Черния Асен), който помогнал на хората от селото при епидемия, като намерил ново безопасно място за селото. В негова чест селото получило днешното си име.
В най-новата българска история селото е известно с първата битка, която води четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с редовната турска армия в местността Караисенските лозя през пролетта на 1868 г.
Името на селото влиза епизодично и в литературата. В първа глава на „Немили-недраги“, описвайки интериора на кръчмата на Странджата, авторът Иван Вазов казва, че на стената е висяла картина от битката на четата на двамата поборници с турците в караисенските лозя.
Днес на мястото на битката се издига паметник, а устната традиция сред местните твърди, че човек от селото е погребал в къщата си обезглавените трупове на загинали четници.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1103 | 100,00 |
| Българи | 1072 | 97,18 |
| Турци | 3 | 0,27 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 26 | 2,35 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Язовир „Караисен“
- Винарска изба
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всеки понеделник се провежда пазар. На него се продават стоки, необходими на жителите на селото.
Всяка година в края на октомври се провежда сбор на селото.
Ежегодно се чества денят на първата битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с празнична заря.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 27 юни 2015. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||