Павликени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павликени
България
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Област Велико Търново
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Павликени
43.2367° с. ш. 25.3092° и. д.
Павликени
Общи данни
Население 10 784 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,221 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 5200
Тел. код 0610
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 55052
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Адрес на общината
бул. „Руски“ №4
тел.: 0610/ 5-35-11; 5-13-45
файс: 0610/5-26-42
pavlikeni.bg
e-mail: obshtina@pavlikeni.bg
Павликени в Общомедия

Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Населението на града към края на 2010 година е 11 604 жители[1][2][3].

География[редактиране | редактиране на кода]

Map of Pavlikeni.png

Градът е гара по ЖП линията София – Горна Оряховица – Варна. През града минават няколко важни пътя, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, ПолскиТръмбеш и Русе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и праистория[редактиране | редактиране на кода]

Стара картичка с изглед от Павликени, преди 1916

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек. Тук е имало голям керамичен център през III-V век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко версии за възникването на населеното място. Според някои историци името на града изва от името на болярина Павликян,които се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според легендата,царят му е дал толкова земя,колкото той е могъл да обиколи с коня си от изгрев до залез слънце. Дадени са ми били земите около Павклиневи,Михалци и други околни села. Втората легенда гласи,че населеното място се е образувало,като на негово място са се заселили Павликяни,които са били бежанци от района на Пловдив.

Занаятчията Атанас хаджиСлавчев,който се преселва в района след Освобождението на България,полага усилия Павликени да запази статута си на административен център.Първия свещенник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на Православен храм от Уста Генчо от село Скорцине. Храмът е осветен през 1882-ра година. На 8.ноември.1899 е официално открита железопътната гара. Сградата на популярната банка е построене през 1922. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедин. В града се открива е земеделско опитно поле през 1925. През 1932-1933 от Бяла Черква в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.

Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители.

Селището е създадено от преселници павликяни, дошли през средните векове от Южна България. Били привърженици на религиозна ерес, възникнала през VII век в Западна Армения, която произлиза от гностицизма. С името Бавликян и Павликян селището фигурира в документи от 1430 г. По време на Освобождението (1878) е малко село.

Пазар на дини в Павликени, преди 1930 година

След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

След прокарването на ж.п. линията София – Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център.

Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София – Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Павликени
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2015
население 6 383 9 278 11 270 12 228 14 143 13 996 12 879 12 015 11 495 11 151 9 851
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Професионална гимназия по аграрни технологии "Цанко Церковски"
  • СОУ „Бачо Киро“
  • ОУ „Св. Кл. Охридски“
  • Народно читалище „Братство“

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Павликени е център на община с площ 623 km² и население около 25 200 души (2014). Освен Павликени в нейния състав влизат град Бяла черква и 18 села, като в общинския център живеят около 43% от жителите.

На изборите през 2011 година за кмет на общината е избран кандидатът на Българската социалистическа партия (57% от гласовете на балотаж срещу кандидат на ГЕРБ).[4] Местата в общинския съвет са разпределени както следва:[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тежката индустрия в града е добре развита. Предприятието „Балканкар-Заря“ АД е съсредоточено в производството на стоманени колела и джанти. Компанията „Метарем“ АД е специализирана в производството на части за селскостопанска техника.В Павликени функционира и шивашко предприятие „Елит“ АД както и няколко фирми съсредоточени в хранителната индустрия..

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В град Павликени работи Народно читалище „Братство“ с класове по пиано. Към него функционират библиотека, „Общински младежки съвет“ и Интернет център от 2005 г.

В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Най-интересни за посетителите са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката Вера, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Зоопарк Павликени

Античен керамичен център[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-добре проученият обект в Югоизточна Европа. Намира се на 5 км от града, в местността Върбовски ливади. По време на археологически разкопки през 1971 г. на мястото са разкрити пещи от римско време за изпичане на битова, строителна и художествена керамика. Разкрити са три архитектурни комплекса, датиращи от периода I - III в. сл. Хр., разположени един до друг на разстояние от 50 до 200 м на обща площ близо 9 900 кв. м.

Първият архитектурен комплекс е централно разположен и по-добре проучен от другите двата, разкрити от двете му страни. Обектът представлява римска вила рустика от края на I в. сл. Хр. с площ 4 100 кв. м. Има неправилна правоъгълна форма и се състои от разположени едно до друго помещения и вътрешен двор с два кладенеца. Римската вила е уникална с това, че разкритите пещи за строителна и битова керамика са отлично запазени. Според археолозите в района през тази епоха се е произвеждала керамична продукция за нуждите на местното население и за търговия. При проучванията на археологическия комплекс са открити следните артефакти: глинени съдове, лампи и теракоти, детски играчки, бронзови апликации, пръстени и гривни, мраморни оброчни плочки, разнообразни земеделски оръдия на труда и други.

Вторият архитектурен комплекс е разположен северозападно от вила рустика. На неговата територия са разкрити пещи за строителна, битова и художествена керамика.

Третият проучен архитектурен комплекс се намира югозападно от централната вила. Тук са намерени още пещи, варовиков бюст на император Комод (180 – 192), мраморна оброчна плочка на Тракийския конник и предмети от метал и кост.

Изследователят Богдан Султов, който открива Античния керамичен център, го превръща през 70-те години на XX в. в първия музей на открито в България. При проучванията и разкопките всичко извадено от земята е вложено в последствие като материал за реставрацията на обекта. По този начин сградите остават напълно автентични.[6]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Димитров
Родени в Павликени

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Павликени и Павликенският край. С., 1977.
  • Павликени в миналото. С., 1998.
  • Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]