Клисура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Панорамен изглед от Клисура от Средна гора
Панорамен изглед от Клисура от Средна гора
Общи данни
Население 1 080 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 131,402 km²
Надм. височина 660 m
Пощ. код 4341
Тел. код 03137
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 37277
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Клисура
Борис Петров
(ГЕРБ)
Клисура в Общомедия
Паметникът на Никола Караджов, ръководител на Априлското въстание
Изглед от града
Историческият музей
Църквата „Св. Богородица“

Клису̀ра е град в Южна България. Той се намира в Община Карлово, област Пловдив, в близост до град Копривщица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Клисура се намира в планински район между Средна гора и Стара планина на по-малко от 100 км от София до границата между Пловдивска и Софийска област.

Градът се казва Клисура, защото двете планини там са много близко една до друга.

История[редактиране | редактиране на кода]

Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града кървавото писмо на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.

Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен[1]. На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица[2].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите изповядват православно християнство.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Самодейната театрална студия „20 април 1876 г.“ е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „ Когато чайките спят” от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Клисура се намира Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Историческия музей (с работно време: 8 – 12 и 13 – 17 ч.) има печат на БТС.

Част от Историческия музей са Павурджиевата къща, Козиинаровата къща и Червенаковата къща.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На всеки 1 май в град Клисура се отбелязват годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Иван Боримечката (скулптор: Методи Измирлиев)

Много бележити личности са родени в Клисура. Сред тях са:

  • Марко Балабанов – основател на Юридическия факултет в СУ, първи външен министър на България след Освобождението
  • Илия Блъсков – български писател
  • Веселин Бранев – режисьор, сценарист и белетрист
  • Георги Бранев – белетрист
  • Нейчо Калъчев – български революционер
  • Петър Бранев – художник, илюстратор, реставратор на икони
  • Христо Г. Данов – български книгоиздател, книжар
  • Петър Димитров – икономист и политик, министър на икономиката
  • Антон Каравелов – български архитект
  • Храбър Попов – български архитект, първи избран професор и първи декан на Строителния факултет в Държавната политехника
  • Андон Станев – български индустриалец, основател на фондация „Елена и Андон Станеви“, безплатна трапезария за ученици в града; в подарена от него сграда днес се помещава кметството на града
  • Кунчо Цветков – часовникар и филантроп
  • Тодор Белмарков Попов – просветен, църковен и културен деец, уредник в историческия музей в гр. Клисура

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из сраженията за града. Източник: Априлското въстание – 1876. С. 1976 г. Автор Христо Гандев
  2. стр. 140.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]