Панайот Волов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Волов
български национален революционер и национален герой

Роден
Починал
26 май 1876 г. (26 г.)
Националност Флаг на България България
Професия учител
Въоръжена борба
Кауза Освобождение на България
Подкрепял Гюргевския революционен комитет
Противник на Османската империя
Панайот Волов в Общомедия

Панайот Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къща-музей „Панайот Волов“ в Шумен

Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 г. в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.[1]

Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.

След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до Беленския мост, е издигнат паметник.

На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла.

Родната къща на Панайот Волов в град Шумен е музей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бонева, Вера. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения.. Варна, LiterNet, 2007. ISBN 978-954-304-302-6. Посетен на 4 май 2016.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 148.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]