Панайот Волов
Панайот Волов | |
---|---|
български национален революционер и национален герой | |
![]() | |
Роден |
1850 г.
|
Починал |
край Бяла, Османска империя |
Националност | ![]() |
Работил в | учител |
Въоръжена борба | |
Кауза | Освобождение на България |
Подкрепял | Гюргевския революционен комитет |
Противник на | Османската империя |
Панайот Волов в Общомедия |
Панайот Волов е деец на българското националнореволюционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Първият биограф на Панайот Волов е Стилиян Чилингиров, който систематизира спомените на сестра му Вичка и сведенията на възрожденския учител Илия Блъсков.
Волов е роден в град Шумен в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел, където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред възхитените погледи на селяните.[1] Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Революционно-освободителна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През есента на 1874 г., по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка.[2] След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния. [3]
Априлско въстание и смъртта му[редактиране | редактиране на кода]
Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя. Тленните му останки са в Пантеона на Възрожденците, Русе.
Памет[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Панайот Волов в град Шумен днес е устроена като едноименна къща музей. Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до Беленския мост, е издигнат паметник.
На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла, в квартал Дивдядово, Шумен и в други населени места. Футболният стадион в Шумен също носи името на национал-революционера.
На негово име е кръстен астероид открит от български астрономи – 445308 Volov (2010 ET20).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200
- ↑ Вера Бонева. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // Исторически преглед, 2002, кн. 3 – 4, с. 245 – 265.
- ↑ Бонева, Вера. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна, LiterNet, 2007. ISBN 978-954-304-302-6. Посетен на 4 май 2016.
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Чилингиров, Ст. Панайот Волов. Животописен опит. С., 1940, с. 29
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 148.
- Братоев, Б. За избора на заместник на В. Левски. – В: Векове, г. ХVІ, кн. 3, с. 33 – 42.
- Братоев, Б. Военнореволюционни възгледи и дейност на Панайот Волов (1869 – септ. 1875). – В: Известия на Историческия музей Шумен, кн. VІІ, Варна, 1992, с. 167;
- Братоев, Б. Относно идеологията на Панайот Волов. – В: Сб. Панайот Волов – живот и дело. Шумен, 1991. с. 72 и сл.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Къща музей „Панайот Волов“ на сайта на Регионалния исторически музей – Шумен
- Милена Андреева, „Началото на българската фехтовка се поставя в град Шумен през 1873 г. от унгарския революционер Жорж Силаги“, сайт на Фехтовален център „Васил Етрополски“, 18 януари 2012
|