Панайот Волов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панайот Волов
български национален революционер и национален герой

Роден
Починал
26 май 1876 г. (26 г.)

Националност Флаг на България България
Професия учител
Въоръжена борба
Кауза Освобождение на България
Подкрепял Гюргевския революционен комитет
Противник на Османската империя
Панайот Волов в Общомедия

Панайот Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на революционера в Шумен, днес къща музей „Панайот Волов“

Първият биограф на Панайот Волов е Стилиян Чилингиров, който систематизира спомените на сестра му Вичка и сведенията на възрожденския учител Илия Блъсков. Волов е роден на 23 януари 1850 г. в град Шумен в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел, където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред възхитените погледи на селяните.[1] Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Революционно-подривна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1874 г., по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. Волов е избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка.[2] След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.[3]

Априлско въстание и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Панайот Волов в град Шумен днес е устроена като едноименна къща музей. Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до Беленския мост, е издигнат паметник.

На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла, в село Дивдядово и в други населени места. Футболният стадион в Шумен също носи името на национал-революционера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200
  2. Вера Бонева. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // Исторически преглед, 2002, кн. 3-4, с. 245-265.
  3. Бонева, Вера. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения.. Варна, LiterNet, 2007. ISBN 978-954-304-302-6. Посетен на 4 май 2016.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чилингиров, Ст. Панайот Волов. Животописен опит. С., 1940, с. 29
  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник на България, Издателство „Народна просвета“, С., 1983, с. 148.
  • Братоев, Б. За избора на заместник на В. Левски. – В: Векове, г. ХVІ, кн. 3, с. 33–42.
  • Братоев, Б. Военнореволюционни възгледи и дейност на Панайот Волов (1869 – септ. 1875). – В: Известия на Историческия музей Шумен, кн. VІІ, Варна, 1992, с. 167;
  • Братоев, Б. Относно идеологията на Панайот Волов. – В: Сб. Панайот Волов – живот и дело. Шумен, 1991. с. 72 и сл.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]