Бяла (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

Бяла
Центърът на Бяла с часовниковата кула и сградите на общината (в ляво и дясно)
Центърът на Бяла с часовниковата кула и сградите на общината (в ляво и дясно)
Общи данни
Население 8 831 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 705 (НСИ)
Землище 86,862 km²
Надм. височина 55 m
Пощ. код 7100
Тел. код 0817
МПС код Р
ЕКАТТЕ 7603
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Бяла (Област Русе)
Димитър Славов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Екзарх Йосиф I“ 1
Тел. 0817/726 – 63
Факс: 0817/746 – 34
Бяла в Общомедия

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.

Населението на града е 8717 жители по настоящ адрес (15.03.2016) [1][2][3][4], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 m надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (55 km), Плевен (98 km), Свищов (48 km), Велико Търново (55 km) и Попово (49 km).

На 7 km в посока Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия РусеГорна Оряховица (София), както и редица фирми от индустрията в града.

Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):[2][3][4]

Бяла
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016
население 6 352 7 854 9 362 10 555 11 030 11 222 10 006 9 581 9 282 9 015 8 457 7 705
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на Бяла произлиза от белия цвят на близките скали. Отначало хората, заселени в района на трите хълма, нарекли селището „Бяла земя“. По-късно за краткост го наричали само Бяла.

Бяла до XIX век[редактиране | редактиране на кода]

При археологически разкопки около Бяла са открити части от зидове, глинени съдове и монети от римско време.

Изследванията показват, че около бреговете на река Янтра през IV – V век е съществувала римската крепост „Градището“ за охрана на пътя. В покрайнините на града са намерени и тракийски надгробни могили.[5]

Преди Средновековието югоизточно от града на около 7 km в Беленската гора е имало селище Пуста Бяла, наречено така по-късно след като опустява заради чумна епидемия. Оцелелите хора се заселват в същото направление на 1-2 km от сегашния град, където основават селището Нова Бяла (Ени Беле).[6]

Според един от изводите на сегашното си място Бяла съществува поне от края на XV век и населението му е над 100 души, без войниганите. Съществува легенда, че на човек от Нова Бяла се изгубила свинята с прасенцата. Той тръгнал да я търси и я открива близо до брега на река Янтра. Мястото му харесва и се преселва там. След това споделя с други хора от Нова Бяла, които го последват и така постепенно селището се премества на днешното си място.

Селището се споменава за пръв път в турски регистър на ленните владения в Никополския санджак през 1544-1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла – 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от турската власт 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към раята на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. От първата половина на XVI век тук живеят и мюсюлмани. Общият брой на населението е 250-300 души, от които повечето са българи. [6]

В друг турски регистър от 22 август 1618 година, наречен „Кратък регистър на джизието от неверниците във вилаета Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо. След Чипровското въстание през 1688 година в северната и северозападна част на Бяла се заселват за постоянно турци. Близо до мегдана и беленската рекичка, в долния район на днешната гимназия, до XX век те са имали джамия, превърната впоследствие в турско училище. [6]

В Никополски регистър за данъка „джизие“ от първата половина на XIX в. село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. През 1831 – 37 г. е обхванато от чумна епидемия. През 1845 г. тук е учителствал Петко Славейков. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаятиабаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.[6]

Бяла е свързан с Априлското въстание. След неуспешния му край от тук минават на път за Румъния апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно от срещнал ги турчин. Укриват се в една колиба, когато са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата река Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на 23 май 1876 г. Днес на това място близо до Беленския мост се издига паметник с бюста на Панайот Волов. [6]

Бяла през Руско-турската освободителна война[редактиране | редактиране на кода]

През Руско-турската освободителна война Бяла е второто освободено селище от османско владичество в България след Свищов. Освободен е на 5.7.1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Селяните приготвят храна за войската в големи бакърени съдове.

Същия ден Трета сотня от 20-ти казашки полк води сражение северозападно от Бяла с башибозуци и конни черкезки отряди, които искат да ограбят и опожарят селото. Войниците заемат височините около селището и се окопават. Вечерта 12-ти драгунски Стародубовски полк и 19-та конна батарея от Първа бригада на 12-та кавалерийска дивизия навлизат и освобождават Бяла, без да срещнат особена съпротива, тъй като местният владетел Мехмед бей преждевременно е напуснал селището.

На следващия ден началникът на щаба на Русчушкия отряд ген. л-т Ванновски влиза в Бяла с 33-та пехотна дивизия, командвана от ген. л-т фон Дризен.

Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От 29 юли до 13 август 1877 г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на Беленския мост. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.

Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от гъдулки, гайди и тъпани. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен трон на каруца с дълги ритли, постлани с пъстри черги. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска ръченица и той ги дарява с по една жълтица. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.[6]

Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село Горна Студена, Великотърновско, а на 13.08.1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.

Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра към Плевен и София. От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления за 18 батальона. Силни укрепления са направени на десния бряг около селото, а на левия е избрана ариергардна позиция. Всеки ден по 300-350 мъже са помагали при изкопаването на траншеи, гнезда за оръдията и всичко необходимо за укрепване позициите по височините около селото. Дислоцирани са 45 батареи, 210 оръдия, около 100 артилерийски прикрития и 30 км път, който свързва двете отделни позиции. Построяват два дървени моста на река Янтра. В селото са складирани много храни и медикаменти.

В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница – в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при Абланово. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ Всеволод Гаршин, който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село Светлен (Аязлар) на 23.08.1877 година.

По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. [7]

Известният лекар Сергей Боткин казва, че „населението на Бяла не познава медицината и няма навик да се лекува, а използва само знахари и отлежава болестта“. По негов съвет потапят тифусно болните заедно с носилките в река Янтра за понижаване на температурата на телата им, което дава добри резултати.

През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски хирург академик Николай Пирогов. Той ги оценява много високо и смята, че „двете болници изпълняват дейността на четири такива“.

Като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса Юлия Вревская. Настанява се в къщата на Иван Хаджиев в центъра на Бяла. Всяка сутрин изминава по 3 km до 48-а болница, където 5 сестри се грижат за 400 души тежко ранени. През декември 1877 г. тя наема каруца и отива по собствено желание в Обретеник на първа бойна линия. В края на месеца се връща в Бяла. При обслужването на заболелите от тифус тя се заразява и след тежки страдания умира на 5 февруари 1878 г. Погребана е в двора на болницата (сегашния музей). Френският писател Виктор Юго я нарича ”Розата на Русия, откъсната на българска земя”. Гробът на Вревская винаги е покрит с цветя. [7]

По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.[7]

Бяла след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.

За икономиката на града след Освобождението важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от Беленския мост, в който са построени 9 хана и една гостилница. С изграждането на железопътната линия Русе – Търново значението им постепенно намалява.

Местният пазар в началото се е правел в неделя, след това в четвъртък, което е запазено и досега.

Направена е казарма извън града (сега там се намира психоболница), изградени са сиропиталищно училище и ветеринарна лечебница (която съществува и до наши дни).[7]

Бяла при социализма[редактиране | редактиране на кода]

Градът се променя след 1944 година. Построени са сградите на пощата, универсалния магазин, болницата, читалището, хотел-ресторант „Янтра", Държавна спестовна каса, Автогарата, МВР, административната сграда на Градския народен съвет. Надграждат се съществуващите сгради на Българска народна банка и Народния съд. За кратко време градът е електрифициран и е изградена навсякъде водопроводна мрежа.

Прокарва се нов главен път край Беленската река. Улиците са асфалтирани. Открита е градска автобусна линия между града и ж. п. гарата.

Изградени са бетонни стълби до високите квартали Банка махала, Турската махала, Катараето и Освобождение. [7]

Бяла при демокрацията[редактиране | редактиране на кода]

През XXI век е благоустроен и разширен централният площад на града. Построено е ново кръгово кръстовище на изхода от града до Беленския мост, което е открито на 30.11.2010 г. – 4 години след най-голямата катастрофа на това място през декември 2006 г., когато загиват 16 души. През 2014-2015 г. по проекти е подменена водопроводната инсталация, канализацията и са асфалтирани повечето улици, както и пътя Бяла – Копривец.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва основно православие. В центъра на града е издигната Свети Георги“, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена. В града има изповядващи исляма. В северната част на града има турска махала. Ромското население обитава квартал „Освобождение“ на югоизточния край на града, вляво от изхода за Попово, на южния склон на хълма „Бабина патка“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата МоскваБукурещРусеВелико ТърновоИстанбул и СофияПлевенШуменВарна. До 1990 г. е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката – завод за печатни платки. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.

Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 винпрома, мандра, месодобивни фирми, машиностроителен завод „Модул АД“ (производител на редуктори, съединители, зъбни колела, улични фенери) и др.

В промишлената зона между града и гарата функционират месокомбинат „Надежда М“ ООД, хотел, мотел, автосервизи, бензиностанции на „Петрол“, „OMV“ и „Лукойл“, цех за брезентови покривала „Белсистемс“.

В квартал Гара Бяла са разположени редица фирми, обслужващи града и произвеждащи продукция за износ. В миналото е функционирал завод за латексови продукти „Латекс“ АД, който в днешно време е разделен на малки халета, отдадени под наем на фирми като „Булмаркет ДМ“, Русе (склад за петролни продукти), „Стедия“ ООД, Русе (магазин за строителни материали), „СФК Инструмент“ ООД (металообработващ цех).

В периода след 2005 г. в Бяла се наблюдава развитие на строителната дейност на жилищни сгради и съоръжения от частни строителни фирми. От тях по-известни са „Бяластрой“ ООД и Строителна група към „БЕСКУ“ ООД.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km от града в посока Попово, се намират хижи, заобиколени от широколистни и иглолистни насаждения в лесопарк „Бяла“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В град Бяла има 2 средни училища, 1 основно училище, 2 начални училища, 3 целодневни детски градини с детски ясли [9], читалище, 2 болници, Районна станция на съобщенията, Районно полицейско управление, Противопожарна служба, Районен съд, 2 нотариални служби с нотариуси, Автогара, Ж. п. гара, Клонове и офиси на няколко банки.

  • Средно общообразователно училище „Панайот Волов“ – град Бяла
  • Професионална гимназия – град Бяла
  • Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гара Бяла
  • Начално училище „Петко Рачев Славейков“ – град Бяла
  • Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Бяла
  • Целодневни детски градини с детски ясли „Стадиона“, „Пролет“ и „Първи юни“ – град Бяла
  • Народно читалище „Трудолюбие 1884“ :
    • Любителски състави:
      • Група за автентичен фолклор „Янтра“
      • Група за шлагерни и стари градски песни „Нежни звуци“
      • Детски състав за стандартни и латиноамерикански танци
      • Самодеен театър. Трупата се състои от учители, ученици, културни дейци и самодейци
    • Клубове: Арт-студио „Слънце“, Клуб „Приятели на книгата“, Литературен клуб, Клуб „Млади беленски дарования“
    • Школи. Обучителни курсове: Школа по латино-американски танци, Школа по народни танци, Школа по китара
    • Библиотека. Интернет-център по Програма „Глобални библиотеки“
  • Многопрофилна болница за активно лечение „Юлия Вревская“
  • Държавна психиатрична болница
  • Районно полицейско управление
  • Районна служба „Пожарна и аварийна безопасност“
  • Районен съд
  • Железопътната гара е в квартал „Гара Бяла“, на 7 km от автогарата, която е в южната част на града. Свързани са с градска автобусна линия.
  • Клонове на банки: ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, офис на Сибанк.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Беленският мост[редактиране | редактиране на кода]

Беленският мост на река Янтра е построен през 18651867 г. по заповед на Русенския валия Мидхат паша от майстор Колю Фичето. В отговор на офертата на френските инженери за цена на строежа 2 милиона гроша, самоукият български майстор заявява: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“. Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население.

Музей на Освободителната руско-турска война[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на Освободителната руско-турска война

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.

През август 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. На обяд у депутата Ангел Крушков стават разисквания какво да се прави с бившата къща на Мехмед бей, служила за негов харем, а по време на Освободителната война – за главна квартира на руския император Александър II. Някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.

Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военно-историческите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

Музеят е открит през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.

Градската часовникова кула
Православна църква „Свети Георги"

Градска часовникова кула[редактиране | редактиране на кода]

Замислена е като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. По време на Османското владичество е било забранено да има къщи и християнски църкви, по-високи от къщата на местния бей. Завършена е като часовникова кула през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 m, височина на каменното тяло 9,50 m, с кулата отгоре – общо 15,25 m. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

  • Градски парк и стадион в източната част на града до Районната болница.
  • Вдясно след изхода за Попово, на 7 km от града, се намира Лесопаркът с Беленската гора.

Православна църква „Свети Георги"[редактиране | редактиране на кода]

Тя е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите ѝ поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и следващата 1924 година е осветена.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 март – тържествена заря по случай националния празник на България 3 март
  • 6 май – празник на града, организира се ежегоден панаир с люлки, литературни и други културни празници
  • 24 май – тържествено отбелязване на деня на българската просвета и култура и на славянската писменост
  • 5 юли – тържествено отбелязване на деня на освобождението на Бяла

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България