Съединител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

[проверка?]

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Съединителят е машинен елемент в задвижването, който служи за съединяване на валове и други машинни елементи (зъбни колела; барабани и др.). Основното му предназначение е да предава въртящ момент от един вал на друг или от вал на свободно поставен върху него машинен елемент (ремъчна шайба, зъбно колело и др.).

Най-важната част от триещият съединител е задвижващият диск, който предава въртящия момент от коляновия вал. Той се състои от метален диск, върху предната и задната плоскост, на който са залепени и захванати с нитове тънки дискове от специален фрикционен материал - феродо. Феродото (името му идва от фирмата, която първа го е създала) е изработено от азбест и месингови стружки, споени с пластмасови смоли. То има голям коефициент на триене, който се запазва при висока температура - до 400 градуса по Целзий. Феродовият (задвижваният) диск се притиска силно към задвижващия (към маховика) от притискателния диск. Силата на притискане се създава от 6 - 8 големи пружини или от една централна такава. При различните автомобили има и различни видове съединители.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Съединителите трябва да са конструирани така че:

  • Да създават кинематична и силова връзка между задвижващия и изпълнителния механизъм.
  • Да компенсират несъосността на съединяваните валове (несъосността може да се получи поради неправилен монтаж или неточна изработка).
  • Да „гасят“ възникващите при работа трептения, тласъци и удари.
  • Да предпазват елементите на задвижването от претоварване.
  • Да съединяват и разделят бързо валовете или елементите.
  • Да облекчават работата на машините.
  • Да ограничават ъгловата скорост.

Изисквания[редактиране | редактиране на кода]

  • надеждно предаване на въртящият момент
  • да осигурява плавно и пълно включване
  • пълно изключване
  • въртящите се части да имат минимален инерционен момент
  • добро извеждане на топлината от триещите се повърхности
  • предпазване на елементите на трансмисията от динамичните натоварвания
  • въртящите се части да имат добра уравновесеност(баланс)
  • съединителят да има минимални размери и маса
  • да има просто устройство и лесно техническо обслужване

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Центробежен съединител

Според принципите на действие съединителите за свързване на валове се делят на: механични, хидравлични и електрически.

В електрическите и хидравличните се използва действието на електрическите (магнитни) и хидродинамични сили.

Механични съединители:

  • Постоянни (неуправляеми, постоянно включени):
  1. Твърди съединители.
  2. Твърди „компенсиращи“ съединители — не съдържат еластични елементи.
  3. Еластични съединители — с метални и неметални еластични елементи.
  • Управляеми:
    триещ конусен съединител
    #Съединители за включване и изключване — палцови и зъбни.
  1. Триещи съединители — нормално включени и нормално изключени.
  2. Магнитни съединители
  • Самоуправляеми (автоматични):
  1. Центробежни — самоуправляеми по отношение на ъгловата скорост.
  2. Предпазни — самоуправляеми по отношение на предавания въртящ момент.
  3. Изпреварващи — самоуправляеми по отношение на посоката на въртене.