Азбест
Тази статия е за материала. За града в Русия вижте Асбест.
| Азбест | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Цвят на чертата | бяло |
| Азбест в Общомедия | |
Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати.[1][2][3][4] През 2005 г. са добити 2,2 млн. тона азбест в световен мащаб. Русия има най-голям дял от добива, който възлиза на 40% от общото количество, след нея са Китай и Казахстан. Град в Русия, Свердловска област, е наречен Асбѐст поради голямото находище на материала азбест, намиращо се наблизо. В града действат 6 азбестови фабрики, както и други свързани с тях производства.[5]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]
Азбестът е негорим и се използва за производство на тъкани още в Древен Египет. В по-ново време се използва за изготвянето на негорими тъкани, материали и пожароустойчиви строителни плоскости.
Използването на азбест в производството на различни видове материали е доста разпространено в годините от 1960 до 1980. Той се употребява най-вече заедно с цимент (90% от неговата употреба) и съответно е разпространен най-вече в строителството.
Азбестоцимент
[редактиране | редактиране на кода]
Азбестоциментът се получава чрез смесване на средновлакнест азбест, цимент и вода. От сместа чрез пресоване се получават тръби, покривни плочи и др. Материалът е огнеупорен, водонепропусклив, с голяма якост, но крехък. Нарича се още етернит.
Въздействие върху здравето
[редактиране | редактиране на кода]Вдишването на някои видове азбестови влакна може да предизвика тежки заболявания, включително рак.[6] Най-често срещаните заболявания, свързани с хронично излагане на азбест, включват: азбестоза (силикатоза) и плеврални аномалии (мезотелиом, рак на белия дроб), гастроинтестинален карцином.[7] В много страни употребата на азбест е забранена.
Азбест е използван и при построяването на първите 40 етажа на Световния търговски център. По тази причина след атентатите от 11 септември 2001 г. въздухът над Манхатън е силно замърсен.[8]
Важно е да се отбележи, че около 125 милиона души в света са изложени на контакт с азбест в професионалния си живот и 90 000 умират всяка година.
Мерки за безопасност
[редактиране | редактиране на кода]Много фирми в Европа се занимават с подмяната на азбеста в сградите, построени през периода 1960 – 1980 г. При заместването на този материал трябва да бъдат взети множество предпазни мерки. Първо, около сградата се създава зона, в която само работещите имат право да влизат. Изгражда се специално помещение, в което те ще се преобличат. Това помещение е свързано с филтър за въздуха, защото праховидните влакна, които се отделят от материалите, съдържащи азбест, са опасни за околната среда. Работниците, които премахват азбеста, носят специални костюми, и въздухът, който поемат през скафандъра си, е пречистен, за да се избегне вдишването на влакната.
След приключване на задачите работниците минават през три процедури, преди да свалят костюма. Първо, влакната се премахват с уред, подобен на прахосмукачка, след което преминават през душ за дезинфекциране. Накрая работниците свалят костюма и всички дрехи, които носят отдолу, и минават през втори душ за дезинфекциране. Едва тогава те могат да се преоблекат и да напуснат зоната.
Тези предпазни мерки са много важни, защото болестите, свързани с вдишването на азбеста, могат да се появят до пет години след първото излагане на прах от азбест.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ азбест // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ АЗБЕСТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 23. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. азбест // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 41.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 13.
- ↑ World Mineral Production 2001 – 2005 // British Geological Survey. Архивиран от оригинала на 2 октомври 2008. Посетен на 8 април 2008.
- ↑ American Cancer Society Архив на оригинала от 2008-03-11 в Wayback Machine..
- ↑ Приложение № 1 към чл. 14, ал. 3 към НАРЕДБА № 9 ОТ 4 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ЗАЩИТА НА РАБОТЕЩИТЕ ОТ РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ЕКСПОЗИЦИЯ НА АЗБЕСТ ПРИ РАБОТА в сила от 02.12.2006 г. Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазванет (ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006 г.) // lex.bg. Посетен на 30 април 2024.
- ↑ The Junkman's Answer to Terrorism: Use More Asbestos Архив на оригинала от 2013-05-13 в Wayback Machine., посетен на 8 април 2008 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет 19 (1). 1923. с. 137 – 140. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 293 – 295.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 377 – 378.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 112.
- Костов-Китин, Владислав. Амфиболова Супергрупа Amphibole Supergroup // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 58 – 61.