Веселина Бресковска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселина Бресковска
български минералог
Родена
Починала
12 август 1997 г. (68 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учила вСанктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Областминералогия, кристалография
Работила вБългарска академия на науките; Софийски университет
Известна соткриването на минерала ардаит
Титлапрофесор
Братя/сестриСтойчо Василев Бресковски
Веселина Бресковска в Общомедия

Веселина Василева Бресковска е български минералог и кристалограф.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Веселина Бресковска е родена на 6 декември 1928 г. в село Гранит, Чирпанско, в семейството на учителите Васил Стойчев Бресковски (1902 – 1978) и Параскева Неделчева Бресковска (по баща Славова) (1906 – 1988).[5] Средно образование завършва във Втора девическа гимназия в град Пловдив, а висше през 1952 г. в Санктпетербургския държавен университет – специалност „геохимия и минералогия“. Същата година е назначена за асистент в катедрата по минералогия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Води лекции по кристалография, минералогия, рентгенов анализ. Създава курсът „Минералите в България“, който чете до пенсионирането си. През 1973 г. специализира в Лондонския университет. През 1988 г. защитава докторска дисертация на тема: „Минералогия и генезис на Маджаровската и други оловно-цинкови минерализации от Авренско-Маджаровския руден пояс ”. През 1989 г. е избрана за професор по минералогия.[3]

Била е научен секретар на Българската академия на науките (1973 – 1974), ръководител на катедра „Минералогия и кристалография“ (1978 – 1992), декан на Геолого-географския факултет (1980 – 1984), заместник-ректор на Софийския университет „Климент Охридски“ (1984 – 1987). Участва в комисии и ръководства на Международната минералогическа асоциация, като е била и главен научен секретар на XIII конгрес на Международната минералогическа асоциация (IMA), председател на Българското минералогическо дружество (1996 – 1997).[5]

Умира на 12 август 1997 г. в град София.[5]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научната ѝ дейност е отразена в 130 статии и 3 монографии. Участва като съавтор в капиталния труд „Минералите в България“, публикуван през 1964 г.[6] През 1978 г. открива нов за науката минерален вид от вида на хлорсулфосолите, който нарича ардаит по името на река Арда.[7] Открива и изучава нови за България минерали. В продължение на много години целенасочено изучава минералогията на златно-полиметалните находища в Източните Родопи и Средногорието, както и парагенезите и минералогията на златото и среброто.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Directory of Mineralogists. International Mineralogical Association, 1970. с. 33, 290.
  2. World Directory of Crystallographers and of Other Scientists Employing Crystallographic Methods. International Union of Crystallography, 1971. с. 33.
  3. а б в Маврудчиев, Божидар. Спомени за известни български учени минералози // Списание на Българското геологическо дружество 69 (1 – 3). 2008. с. 112 – 115.
  4. Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. 7th. Т. 4. Longman, 1991. ISBN 9780582086623. с. 48.
  5. а б в In memoriam Проф. дгн Веселина Василева Бресковска – изтъкнат преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ и крупен минералог на България // Списание на Българското геологическо дружество 58 (2). 1997. с. 136.
  6. Костов, Ив.; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964.
  7. Dunn, Pete; Fleischer, Michael. New Mineral Names // American Mineralogist 68. 1983. с. 642.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]