Цинков сулфид
Цинков сулфид | |
Структура на сфалерита | |
Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага | |
Свойства | |
---|---|
Формула | ZnS |
Моларна маса | 95,901 u |
Плътност | 4,09 g/cm³ |
Точка на топене | 1185 °C |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 1314-98-3 |
PubChem | 14821 |
ChemSpider | 14137 |
RTECS | ZH5400000 |
SMILES | S=[Zn] |
InChI | InChI=1S/S.Zn |
InChI ключ | WGPCGCOKHWGKJJ-UHFFFAOYSA-N |
UNII | KPS085631O |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Цинков сулфид в Общомедия |
Цинковият сулфид (ZnS) е известен като цинкова бленда. В природата се среща като минералът сфалерит – най-важната цинкова руда. [1][2] Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали.
Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите цинк и сяра.
Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H2S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.[3] В кисела среда равновесието се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев ацетат (NaOOCCH3). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда.
Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в минерални киселини. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на сероводорода настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава колоидни разтвори, които са доста стабилни.
Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm3. При около 1180 °C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900 °C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с ултравиолетова светлина се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане.
Цинковият сулфид, примесен с бариев сулфат (BaSO4), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон.
Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната микроелектроника. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават луминофори. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за активатора.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 385.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585-589.
- ↑ Zn + S Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 131. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 37- 40. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 113-119.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 180-183.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585-589.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 180.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- сфалерит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.