Направо към съдържанието

Цинков сулфид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цинковият сулфид (ZnS) е известен като цинкова бленда. В природата се среща като минералът сфалерит – най-важната цинкова руда.[1][2][3][4][5] Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали.

Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите цинк и сяра.

Zn+S⟶ZnS

Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H2S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.[6] В кисела среда равновесието се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев ацетат (NaOOCCH3). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда.

ZnClA2+HA2S⟷ZnS↓+2HCl

Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в минерални киселини. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на сероводорода настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава колоидни разтвори, които са доста стабилни.

Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm3. При около 1180 °C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900 °C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с ултравиолетова светлина се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане.

Цинковият сулфид, примесен с бариев сулфат (BaSO4), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон.

BaS+ZnSOA4⟶ZnS+BaSOA4

Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната микроелектроника. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават луминофори. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за активатора.

Арсенопирит, галенит, пирит, сфалерит от района на Еньовче, Източни Родопи, кол. Веселина Бресковска– Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“
  1. ↑ СФАЛЕРИТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1027. Посетен на 19 ноември 2025.
  2. ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. сфалерит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 829.
  3. ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. сфалерит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 700.
  4. ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 385.
  5. ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 585 – 589.
  6. ↑ Zn + S Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine.