Цинков сулфид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага

Цинковият сулфид (ZnS) е известен като цинкова бленда. В природата се среща като минералът сфалерит - най-важната цинкова руда. Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума "сфалерос" - измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали.

Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите цинк и сяра:

Zn + S → ZnS↓ (видео) сяра + цинк -> утаява се цинков сулфид

Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H2S с разтвори на соли на Zn(II).

ZnCl2 + H2S ↔ ZnS↓ + 2HCl

В кисела среда равновесието се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев ацетат СН3COONa. Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда.

Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми-сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в минерални киселини. При престояване в матерната луга, а още по-добре при нагряване и налягане на сероводород стват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава колоидни разтвори, които са доста стабилни.

Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от от кристалния ZnS. Относителното му тегло е около 4,09. При висока температура в отсъствие на въздух сублимира към 1180оС. Стапя се към 1800-1900 оС и налягане 100-150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с ултравиолетова светлина се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане Цинковият сулфид, примесен с бариев сулфат - BaSO4, намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон.

BaS + ZnSO4 ↔ ZnS + BaSO4

Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната микроелектроника. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават луминофори. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за активатора.