Ардаит
| Ардаит | |
|---|---|
 Ардаит в галенит, Маджарово, Източни Родопи (Национален природонаучен музей) |
|
| Общи | |
| Категория | минерал |
|
Формула (повтаряща се единица) |
Pb19Sb13S35Cl7 |
| Класификация на Щрунц |
2.LB.30 (10 ed) 2/E.19-20 (8 ed) |
| Класификация на Дана | 02.15.01.01 |
| Характеристики | |
| Цвят | зеленикаво сив или синьо зелен |
| Твърдост по Моос | 2,5 – 3 |
| Блясък | метален |
| Плътност | 6,44 |
| Плеохроизъм | слаб |
| Ардаит в Общомедия | |
Ардаит (на английски: ardaite; на френски: ardaïte; на испански: ardaíta; на немски: Ardait) е рядък минерал от групата на сулфосолите с емпирична формула Pb19Sb13S35Cl7. Наименуван е на река Арда, тъй като е открит в близост до нея.[1]
Съдържание
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
Може да се наблюдава само под микроскоп като фино зърнести агрегати в размер до 50 микрометра на индивидуални игловидни кристали в размер до 2 микрометра. Притежава следните свойства: цвят – зеленикаво сив или синьо зелен; непрозрачен; метален блясък; плътност – 6,44 g/cm3. Под микроскопа проявява слаб плеохроизъм. Свързаните с него минерали са галенит, робинсонит, семсеит, англезит, надорит. По химичен състав е оловно-антимонова сулфосол със съдържание на хлор.[1]
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Минералът е открит през 1978 година от професор Веселина Бресковска в оловно-цинковото-полиметално находище край Маджарово. Описан е от нея и от съветските минералози Н. Н. Мозгова и Н. С. Бортников от Академията на науките на СССР.[2][3] Първоначално получава името хлоров фалкманит, а впоследствие е наречен на името на река Арда, която протича през полиметалното находище.[4] [5] [6] Одобрен е като нов вид минерал от Международната минералогическа асоциация през 1980 година. Описан е в научна статия в списание American Mineralogist.[1] В същата година съществуването на ардаита е потвърдено в полиметално находище Дресфал край град Филипстад в Швеция.[7] [8] [9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Минчева-Стефанова, Йорданка. Те носят имена от България. // Природа и знание кн. 3. 1981. ISSN 0204 – 7680. с. 19 – 22.
- ↑ Breskovska V. V., N. N. Mozgova, N. S. Bortnikov, A. I. Gorshkov, A. I. Tzepin (1982) Ardaite, a new lead-antimony chlorsulphosalt. Mineral. Mag., 46, 357 – 361.
- ↑ Руслан Костов (2000), Основи на минералогията, София: Пенсофт, стр. 260.
- ↑ Информация за ардаит на mindat.org
- ↑ Информация за ардаит на webmineral.org
- ↑ Информация за ардаит (Handbook of Mineralogy)
- ↑ E.A.J. Burke, C. Kieft, M.A. Zakrzewski (1981), The Second Occurrence of Ardaite, Canadian Mineralogist, vol. 19, pp. 419 – 422.
- ↑ Pete Dunn and Michael Fleischer (1983), New Mineral Names, American Mineralogist, vol. 68, pp. 642 – 45
- ↑ Информация за ардаит на Mineralienatlas Lexicon
