Арда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда
Меандър на река Арда.jpg
Меандър на река Арда в района на Вълчи дол
Arda Mariza.jpg
Карта на течението на река Арда, оцветена в червено
Общи сведения
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Смолян
Област Кърджали
Област Хасково
Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дължина 272 km
Водосборен басейн 5795 km²
Отток 77 m³/s
Начало
Място северното подножие
на Ардин връх,
Западни Родопи
Координати 41°25′48″ с. ш. 24°36′34.92″ и. д. / 41.43° с. ш. 24.6097° и. д.
Надм. височина 1455 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°39′38.88″ с. ш. 26°29′40.92″ и. д. / 41.6608° с. ш. 26.4947° и. д.
Надм. височина 32 m
Ширина 140 m
Арда в Общомедия

Арда (древно име Харпесос, Арнесос, на гръцки: Άρδας, Ардас) е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името Ардас), десен приток на Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-то място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Реката отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Извор[редактиране | редактиране на кода]

Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх (1 730 м), на 1455 м н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 км южно от село Горна Арда, Община Смолян и е маркиран с указателна табела.

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.

След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.

При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.

При село Бял извор, където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир „Кърджали“ запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтанкюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50 – 60 м.

В целия този участък от село Средногорци до язовир „Кърджали“ реката тече между югоизточните разклонения на Преспанския дял в Западните Родопи и северозападните склонове на рида Жълти дял в Източните Родопи.

Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.

Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.

След град Маджарово водите на Арда навлизат в последния, най-долния от трите язовира – язовир „Ивайловград“, като тук водното огледало на язовира ту се стеснява, ту се разширява в зависимост от участъците през които преминава реката. Последователно се редуват пролома Кован кая, Бориславското долинно разширение (последното по течението на реката) и Камилдолския пролом (последен по течението ѝ). В най-тясната част на пролома е изградена стената на язовир „Ивайловград“.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

Арда от моста между селата Саръхадър и Комарли {Кипринос – Комара}

С изтичането на водите ѝ от язовир „Ивайловград“ започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България, завива на изток-североизток и навлиза в Гърция. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 км в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 м), осеяно с множество временни и постояни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон – около 2‰.

Устие[редактиране | редактиране на кода]

Река арда се влива отдясно в река Марица на турска територия, на 32 м н.в., на 1,6 км североизточно от гръцкото село Кастаниес и на 1,8 км западно от турското Караагач, недалеч от град Одрин. Ширината на устието ѝ е 140 м, над което е изграден мостът на жп линията София – Истанбул.

Водосборен басейн, граници, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Цялата площ на водосборният басейн на Арда възлиза на 5795 км2, което представлява 10,9% от водосборният басейн на река Марица. На българска територия площта му възлиза на 5201 км2 или 89,7% и обхваща около 90% от област Кърджали (без най-североизточните и най-югоизточните ѝ части), около 40% от област Смолян (югоизточната част), югоизточната част на област Хасково (части от общините Ивайловград, Любимец и Стамболово и цялата Община Маджарово) и много малка част от област Пловдив (югоизточната част от Община Асеновград).

Граници на водосборния басейн[редактиране | редактиране на кода]

Границата на водосборния басейн на Арда започва от десния бряг на устието ѝ, изкачва се по най-източните разклонения на Източните Родопи и достига до българо-гръцката граница южно от село Драбишна, Община Ивайловград. От там продължва на северозапад по билото на рида Сърта и на югозапад по билото на рида Ирантепе до село Чал (Община Крумовград), където завива на юг и по билото на рида достига до българо-гръцката граница в рида Мъгленик, южно от село Черничево, в района на Джанаваров връх. В този описан участък водосборният басейн на Арда граничи на югоизток и юг с водосборните басейни на Луда река (десен приток на Марица) и няколко малки десни притоци на Марица.

След това вододелът продължава на запад и северозапад по билата на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и Ардински дял, като следи държавната граница между двете държави и достига до връх Средния връх (1 950 м), южно от село Мугла. В този участък водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море и реките Аркудорема и Дяволска, леви притоци на река Места на гръцка територия.

На северозапад и север водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Въча, Чепеларска, Мечка, Каялийка, Харманлийска, Бисерска и още няколко малки реки, всички десни притоци на Марица. Вододелът започва от Средния връх, продължава на североизток през връх Голям Перелик (най-високата точка във водосборния басейн на реката) и по билото на Преспанския дял достига до връх Сини връх (1 537 м, южно от село Тополово. От там завива на изток, а при седловината Китката на югоизток. Продължава в същата посока по билото на рида Чуката, а след това на изток по билото на рида Гората и достига до левия бряг на устието на Арда.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн на реката на българска територия
Един от множеството красиви меандри на Арда
Дяволският мост на река Арда
Река Арда между язовирите „Студен кладенец“ и „Ивайловград
Изглед към Арда при гр. Маджарово
Река арда на българо-гръцката граница
Арда в района на Саръхадър (Кипринос)

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложена на средиземноморското влияние. Нейният водосборен басейн е единствен в страната, разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 км от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – декември-февруари, а минималният – през август и септември. Среден годишен отток при станция „Камилски дол“ 77 m3/s, като Арда е третата по водоносност река в България след Марица и Струма и представлява 13,43% от целия речен отток на страната, който е с обем от 2507 млн. м3 годишно.

  • среден отточен модул – 14 l/s/km2 (най-голям в България);
  • водообезпеченост – 7583 м3/год. на 1 жител във водосборния басейн (най-голям в България, поради малката гъстота на населението в басейна);
  • среден наклон на течението – 5,8%;
  • коефициент на извитост (меандриране) – 1,9 (един от най-големите в България);
  • гъстота на речната мрежа – 1,32 км/км2.

Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11‰ (река Върбица) и 78‰ (Черешовска река). Гъстотата на речната мрежа варира от 0,71 км/км2 (Кулиджийска река) и 3,41 км/км2 (река Оваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица, а останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост (меандриране) варира от 1,2 (Малка река) до 2,4 (река Върбица).

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени общо 50 населени места, от които в България 41, в т.ч. 3 града и 38 села, а в Гърция – 9 села.

Селища в България[редактиране | редактиране на кода]

Селища в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По течението на Арда в Гърция са разположени 9 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката в средното ѝ течение са хванати и урегулирани чрез каскада от три язовира („Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“), като в основите на язовирните им стени са изградени ВЕЦ, произвеждащи евтина електроенергия. Започнато е и изграждане на 4-ти, най-горен язовир – „Горна Арда“. Зимните пълноводия правят река арда хидроенергиен феномен, дължащ се на пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата, съвпадащо с речното пълноводие. Това съвпадение почти премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите. Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни обеми без напорни деривации или с къси такива.

Освен за производство на електроенергия малка част от язовирните води се използват и за напояване на земеделски земи в по-горе изброените долинни разширения.

По долината на реката преминават участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа:

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Поречието на реката е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Вследствие обаче на безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби закелевели гори.

Общо в поречието на на Арда 2170 км2 са заети от нискостеблени и иглолистни гори, което представлява около 40% от цялата водосборна площ. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори представени от цер, благун, космат дъб със средиземноморски елементи като червена хвойна и плюскач. Карстовият район между селата Орешари-Долно Черковище е почти изцяло от гори от келяв габър, примесен с маклен и мъждрян. Срещат се също и храсталаци от драка и люляк, примесени със смин. Могат да се открият и единични дървета от бадемолистна круша и фисташка. Иглолистните гори сас съсредоточени в западната част на водосборния басейн, докато нискостеблените са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на реката.

Горното течение на реката е сравнително слабо залесено – едва 35% до град Рудозем, като тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените.

Най-слабо залесено е средното течение на реката, където има само отделни малки закелевели горички. Изключение прави южната гранична ивица на водосборния басейн с ширина между 5 и 10 км, където горните течение на реките Върбица и Крумовица и техните притоци, водещи началото си от Южните Родопи са заети от гъсти нискостеблени гори. След устието на десния приток на Арда Кулиджийска река, която служи за естествена граница между незалесените и залесените части на поречието, нискостеблените гори имат широко разпространение, като процентът на залесеност достига до 70%. Този си харастер поречието запазва до напускането на реката на българска територия.

Археологически, архитектурни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Поречието на Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. В района на град Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. г.пр. Хр., като много от намерените предмети при археологическите разкопки са във фонда на Регионалния исторически музей. В това отношение не правят изключение и откритите наскоро тракийски култови комплекси „Перперикон“ и „Татул“. Почти на всяко възвишение по завоите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули, като руините на много от тях са запазени. Такива са крепостите „Кривус“ при село Башево, „Патмос“ край хижа „Боровица“, „Моняк“ край Кърджали и други.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на село Дядовци (Община Ардино). Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово и Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.

Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка, а във водите им се срещат различни видове риба, превръщайки се в любимо масто за много запалени рибари.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]