Белишка река (приток на Юговска река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белишка река
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
41.7356° с. ш. 24.9397° и. д.
41.8503° с. ш. 24.8425° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пловдив
Община Лъки
Дължина 20 km
Водосборен басейн 74 km²
Начало
Място на 200 m северно на
връх Крива чука,
Переликско-Преспански дял,
Западни Родопи
Координати 41°44′08.16″ с. ш. 24°56′22.92″ и. д. / 41.7356° с. ш. 24.9397° и. д.
Надм. височина 1730 m
Устие
Място десен приток на Юговска рекаЧепеларска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°51′01.07″ с. ш. 24°50′33″ и. д. / 41.8503° с. ш. 24.8425° и. д.
Надм. височина 645 m

Белишка река е река в Южна БългарияОбласт Пловдив, община Лъки, десен приток на Юговска река. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява северозападните склонове на Преспанския дял на Западните Родопи.

Белишка река извира на 1730 m н.в., от северното подножие на връх Крива чука, в Преспански дял на Западните Родопи. Тече в посока север-северозапад в тясна, дълбока и много красива долина. Между село Белица и устието си образува къс каньон със скален мост. Влива се отдясно в Юговска река на 645 m н.в., на 1,2 km североизточно от град Лъки.

Площта на басейна ѝ е 74 km2, което представлява 22,3% от водосборния басейн на Юговска река.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Дермендере
  • ← Солакдере
  • → Караташ дере
  • ← Скелдере
  • → Амъзовско дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през май, а минимумът – август.

Единственото селище по течението на реката е село Белица.

Поради факта, че през тоталитарния период долината на реката нагоре от село Белица е била забранена зона, не само за външни хора, но и за местното население природата по долината и басейна на реката е девствена и една от най-чистите в България. Басейна на реката попада в ловно стопанство „Кормисош".

Водите на реката се използват за електродобив (малка ВЕЦ в устието и )

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 40.