Бързей (река)
Тази статия е за реката Бързей. За участъка от река вижте бързей.
| Бързей (Юрукдере) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Кърджали Община Кърджали Област Хасково Община Стамболово Община Хасково |
| Дължина | 29 km |
| Водосб. басейн | 245 km² |
| Начало | |
| Място | на 0,6 km ЮИ от село Миладиново, Община Кърджали Източни Родопи |
| Координати | |
| Надм. височина | 467 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на Харманлийска река → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 158 m |
Бързей (старо име Юрукдере) е река в Южна България: област Кърджали – община Кърджали и област Хасково – общини Стамболово и Хасково; десен приток на Харманлийска река, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 29 km. Отводнява най-източните части на рида Чуката в Източните Родопи и част от Хасковската хълмиста област.
Река Бързей извира на 467 m н.в. под името Хатаклардере, на 600 m югоизточно от село Миладиново, община Кърджали. Тече през хълмиста и нископланинска област, до село Царева поляна на север, до село Корен – на североизток и от там до устието си – на север-северозапад, като в преобладаващата си част долината ѝ е плитка и с полегати склонове. Влива се отдясно в Харманлийска река, на 159 m н.в., на 1,6 km източно от село Малево, община Хасково.
Площта на водосборния басейн на реката е 245 km2, което представлява 25,6% от водосборния басейн на Харманлийска река. Характерното за водосборния ѝ басейн е това, че е асиметричен – с малко и къси десни притоци и множество и дълги леви.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Алфатдере
- ← Кушутско дере
- ← Кралевска река
- → Карамандере (най-голям приток)
Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода февруари – март, а минимумът през август.
По течението на реката са разположени 4 села:
Водите на реката се използват за напояване в Хасковската хълмиста област, като по притоците ѝ са изградени множество микроязовири („Звиница“, „Дружба“, „Криво поле“, „Книжовник“ и др.).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 88. Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine.
| |||||