Доспат (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.

Доспат
Δεσπάτης
Dospat River Near Potamoi.jpg
Река Доспат след дъжд
край село Борово (Потами) в Гърция
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.895° с. ш. 23.7981° и. д.
41.3906° с. ш. 24.0875° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Пазарджик
Област Смолян
Област Благоевград
Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дължина 110 km
Водосборен басейн 633,5 km²
Отток 5,21 m³/s
Начало
Място Велийшко-Виденишки дял
Западни Родопи
на 800 m ЮЗ от връх Гюлтепе
Координати 41°53′42″ с. ш. 23°47′53.16″ и. д. / 41.895° с. ш. 23.7981° и. д.
Надм. височина 1610 m
Устие
Място ляв приток на МестаБяло (Егейско море)
Координати 41°23′26.16″ с. ш. 24°05′15″ и. д. / 41.3906° с. ш. 24.0875° и. д.
Надм. височина 366 m
Доспат в Общомедия
Водосборен басейн на река Доспат

Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия – 96,2 км, която ѝ отрежда 29-то място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6 – 7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир „Доспат“. В този участък коритото ѝ е широко 6 – 8 м, с множество меандри, долината ѝ – 1,5 – 2 км, а дълбочината 1 – 1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. От тук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир „Тисаврос“ се влива в него северно от селото.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км2, което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.

  • На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
  • На север – с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
  • На североизток и изток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
  • На югоизток – с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Бичково дере
  • ← Бригадирско дере
  • → Широк дол
  • → Шовардере
  • → Дермендере
  • → Усойна
  • → Оджово дере
  • → Тахталийско дере
  • → Сребрев дол
  • → Караасаново дере
  • → Кутленска дере
  • → Буков дол (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Зимни дол (влива се в язовир „Доспат“)
  • ← Кърваво дере (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Катачорлудере (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Богданов дол
  • Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
  • → Младово дере
  • Осинска река
  • Кочанска река (Жижевска река)
  • → Милу Рема (в Гърция)
  • → Цацани Рема (в Гърция)
  • → Керазлик (в Гърция)
  • → Вати Рема (в Гърция)
  • → Мелисомандрас (в Гърция)

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване – 37%, дъждовно подхранване – 33%, снежно подхранване – 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат – 5,21 m3/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът – август.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, акащ говор. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.[2]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция – 1 село:

  • България
  • Гърция

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от водите на язовир „Доспат“ чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ „Тешел“ и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:

  • ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730 (водохващане) и кота 660 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
  • ВЕЦ „Црънча“ с кота 930 (водохващане) и кота 770 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
  • ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.[3]

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.

Бреговете на язовир „Доспат“ предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Тракийски думи и имена – С
  2. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 414.
  3. Решение №СМ-02 – 03/2010 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония