Сърница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За едноименното село вижте Сърница (Област Хасково).

Сърница
Sarnitsa-panorama.jpg
Панорамен изглед от Сърница с язовир „Доспат“
Общи данни
Население  (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 579 (НСИ)
Землище 112,378 km²
Надм. височина 1200 m
Пощ. код 4633
Тел. код 03547
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 70648
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Сърница
Мустафа Аликанов (и.д.)
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Сърница
Мустафа Аликанов
(ГЕРБ)
Кметство Сърница
Главната улица
Джамията в центъра на Сърница
Изглед към Сърница

Сърница е град (от 2003 г.) в Южна България, който е административен център на община Сърница, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“. Сърница е със средна надморска височина около 1200 m, поради което зимата е доста продължителна и студена. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Градът се намира на 20 km от град Доспат и на 48 km от Велинград. Населението е съставено от българи мюсюлмани (българомохамедани, наричани „помаци").

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница[1]. От 1950-те години до 1987 г. Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината.[2]. От 16 септември 2003 година Сърница е град[3].

На 23 април 1972 г. в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция. Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а сърничани са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.

Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени[4].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва исляма. В 3-те квартала на града – Петелци, Шабанли и Крушата (бивши села), има по 1 джамия.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Град Сърница вече е център на собствена община от 1 януари 2015 г. Към състава на общината са и селата – Побит камък и Медени поляни.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Сърница има над 100 фирми за дърводобив. Те преработват дървесина от 29 стопанства, включително от Смолян, Благоевград и Пазарджик.

Развит е транспортът – в града има над 1000 леки автомобила, над 500 товарни камиона и около 50 ТИР-а камиона.

Върху площ от около 1 700 дка се сади и отглежда известният сърнишки картоф.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Целодневна детска градина “Мир"
  • Средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Сърница
  • Хотели в града и почивни бази край язовира

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Наблизо се намира язовир „Доспат“. Той е вторият по големина в страната след „Искър“, дълъг е 19 km. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

В близост до Сърница минава древен римски път, свързвал навремето Филипопол с Никополис ад Нестум (руините на този римски град се намират до село Гърмен, Гоцеделчевско).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно в града се почитат както официалните празници, като двата байрамски празника – съответно Рамазан байрам и Курбан байрам, които нямат точно определена дата, а са променливи според религиозния календар.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Зоински, Медицина и физкултура, Сърница, 1984 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балев, Иван. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. София, Национален статистически институт, 2002. с. 229.
  2. http://www.focus-news.net/?id=n1690141
  3. Решение № 641 от 12 септември 2003 г. Обн. ДВ. бр. 82 от 16 септември 2003 г.
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 74-75.