Павел баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел баня
358 005 Pavel Banya.jpg
България
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Област Стара Загора
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Павел баня
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Общи данни
Население 2 823 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 767 (НСИ)
Землище 28,526 km²
Надм. височина 395 m
Пощ. код 6155
Тел. код 04361
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 55021
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Павел баня в Общомедия

Па̀вел ба̀ня е град в Южна България. Той се намира в област Стара Загора и е в близост до градовете Калофер и Казанлък. Градът е административен център на община Павел баня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се близо до Казанлък (около 20 – 25 km), в съседство с язовир Копринка. Градът е разположен в централната част на България, в Северозападната част на област Стара Загора и между Стара планина и Средна гора в Розовата долина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Павел баня е сравнително ново селище. Основан е след Освобождението на България от османска власт, от преселници от съседното село Турия. Основните родове, които са се заселили в новото село Павел, са около десетина. Покрай националното богатство – минералната вода – селцето се развива, появяват се някои почивни бази. От 10 ноември 1978 г. Павел баня е със статут на град.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Независимите кандидати са водещи в политическия живот на общината. Кметът на общината – Станимир Радевски, е избран като независим кандидат. Председател на общинския съвет е Недка Кавръкова.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Басейн „Оазис“ в балнеоложки хотел „Маркони“

Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).

Балнеолечение[редактиране | редактиране на кода]

Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радоновои, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.

Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:

  • Дебит: 15,8 l/s
  • Температура – 61 °С
  • Минерализация – 0,62 g/l
  • Радон – 22,8 NC/l
  • Водороден сулфат – 0,7 mg/l

В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.

Розодобив[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се отглеждат над 5000 дка българска маслодайна роза. Още 2000 дка са засети с други етерично-маслени култури – лавандула, мента и анасон. В община Павел баня има 9 действащи розоварни, в две от които се практикува старинен метод на розоварене и са отворени за посещение. Периодът на розобер е кратък – през май и юни. Тогава цялата община ухае на рози.

Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика.[2]

Видове туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Местоположението, климатът и природните дадености в Павел баня обуславят идеални условия за развиване на балнеоложки, културен, екологичен и селски туризъм.[3]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Рождество Богородично“ – построена е през 1920 – 1921 г. и е изографисана от майстори на Тревненската школа. Представлява красива сграда с прекрасна архитектура. Намира се недалеч от центъра на града;
  • Паметникът на Тодор Мазаров (1905 – 1975 г.) – оперен певец – тенор от световна величина. Родом от град Павел баня и гордост за жителите на града;
  • Паметникът на Цанко Минков-Комитата (1856 – 1944) – това е най-младият от четниците на Христо Ботев;
  • Чешмата с Паметника Майка и Паметника на загиналите финландски войници в борбата за национално освобождение – забележителности с културно-историческо значение;
  • Двата бряста – резбовани са от известния павелбански резбар Иван Бубев по случай 125 Годишнината от основаването на града. Това са последните останали бряста, съхранили историческата памет на Павел баня. [4]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Къща в Павел баня

Забележителности в близост до Павел баня:[редактиране | редактиране на кода]

  • Културен комплекс „село Турия – село музей“ (4 km югозападно от Павел баня) – тук се намират родната Къща-музей на българския хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен като Чудомир, „Дървото на живота“ (кичест габър) – много рядко срещано дърво, на 700 години; природната забележителност м. „Пиростията“ – вярва се, че водата в нея е лечебна;
  • „Селото на 100-те чучура“ – село Габарево (6 km северозападно от Павел баня) – тук се намират музеят на културата „Джанановата къща“ – къщата на Тодор Джананов, където апостолът Васил Левски основава през 1869 г. местен революционен комитет; Каменна църква „Свети Георги победоносец“ – строена и опожарявана четири пъти; Радучевата къща – в нея е живял Стефан Радучев – съратник на Левски, а самият Дякон неведнъж е намирал подслон и убежище тук. През 1994 г. е създаден Комплекс „Валера“;
  • Село Скобелево (11 km северно от Павел баня) – тук се намират Етнографски комплекс „Дамасцена“ – първата частна дестилерия в България, създадена през 1991 г., отворена за посещения от туристи; Щраусово ранчо „Четири сезона“.[5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.

Честват се:

  • Кукерските празници [6] на Сирни заговезни – в Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. В края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя, наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на „Карнавалът“ към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, ”девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
  • Богоявление
  • Първи март
  • Празник на розата и минералната вода – през 2005 г. се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провеждат се международен фолклорен фестивал, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“ по традиционни и съвременни методи. [7]
  • Павелбанско лято – всеки четвъртък

Личности, родени в Павел баня[редактиране | редактиране на кода]

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Павел баня е побратимен град или е в сътрудничество с:[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Детелини“ е гордостта на Павел баня. Създаден е през 1989 г. в град Павел баня. В ансамбъла пеят и танцуват 130 млади хора на възраст от 6 до 36 години, разпределени в 4 възрастови групи. Хореограф и художествен ръководител от самото му създаване до сега е Недка Кавръкова. Първата международна изява на ФТА „Детелини“ е през 1992 г. в Унгария. Това става по покана на Българския културен център в Будапеща за светлия християнски празник Никулден. Следват фестивали и приятелски гостувания в Полша, Гърция, Русия, Македония, Турция, Италия, Сърбия, Румъния, Грузия. В родния град изнасят концерти на празници. Последното пътуване на ФТА е в Сарай, Турция с втората (младежка) група на „Детелини“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]