Павел баня

Павел баня
Павел баня 42.594982, 25.209543 Павел баня Павел баня
Общи данни
Население	2408 души (31 декември 2024 г.) 84,4 души/km²
Землище	28,526 km²
Надм. височина	423 m
Пощ. код	6155
Тел. код	04361
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	55021
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019)
Павел баня в Общомедия

Па̀вел ба̀ня е град в централна Южна България, в област Стара Загора, и е в близост до градовете Калофер и Казанлък. Градът е административен център на община Павел баня. По данни на НСИ в него живеят 2408 души (31 декември 2024 г.).

География

Изглед към Павел баня от изток

Намира се близо до Казанлък (около 20 – 25 km), в съседство с язовир Копринка. Градът е разположен в централната част на България, в северозападната част на област Стара Загора и между Стара планина и Средна гора в Розовата долина.

История

Според историческите сведения днешното селище възниква върху основите на по-старо населено място. В руската триверстова карта от периода на Руско-турската война (1877–1878 г.) районът е отбелязан като Лъджа Али (тур. Ilıca – „топла минерална изворна баня“). Това наименование свидетелства, че местността е била известна с лечебните си минерални извори и е била трайно обитавана дълго преди съвременната история на града.

След Освобождението, в края на 19 век, на мястото на изоставеното турско село Лъджа Али се установяват заселници от близкото село Турия, чиито домове са били опожарени по време на войната, използвайки съществуващата локация до изворите. Първоначално новото селище носи името Павел. Основните родове, които се заселват в него, са около десетина. Покрай природното богатство – минерална вода, селището постепенно се развива и се изграждат първите почивни бази. С Указ № 1608 от 15 септември 1978 г. (обн. ДВ, бр. 88 от 10 ноември 1978 г.) Павел баня е обявена за град.

Селището е кръстено на Свети апостол Павел и на най-малкия син на император Александър ІІ – великия княз Павел Александрович.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1623 1946 1630 1956 2090 1965 2755 1975 3124 1985 3307 1992 3202 2001 3077 2011 2767 2023 2607

Етническият състав включва 1904 българи, 381 турци и 279 цигани.

Религии

В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква.

Икономика

Басейн „Оазис“ в балнеоложки хотел „Маркони“

Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).

Балнеолечение

Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.

На територията на Павел баня извират лечебните води на общо 9 естествени хидротермални извори, с подобен химичен състав и общ дебит 950 l/минута, ниско минерализирани и слабо алкални, като два са с нерадонови води. Общата минерализация на водата е 0,650 mg/l , твърдост – 1,7 °dH. Минералната вода е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, хипертермална, радонова, силициева и флуорна с леко изразена алкална реакция (pH: 7,5 – 7,9).

Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:

• Дебит: 15,8 l/s
• Температура – до 61 °С
• Минерализация – 0,62 g/l
• Радон – 22,8 NC/l
• Сероводород – 0,7 mg/l

В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.

Минералната вода в Павел баня съдържа флуор и радиоактивния газ радон, затова според специалистите водата трябва да се използва изрично и само по лекарско предписание.

Розодобив

На територията на общината се отглеждат над 5000 дка българска маслодайна роза. Още 2000 дка са засети с други етерично-маслени култури – лавандула, мента и анасон. В община Павел баня има 9 действащи розоварни, в две от които се практикува старинен метод на розоварене и са отворени за посещение. Периодът на розобер е кратък – през май и юни. Тогава цялата община ухае на рози.

Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика.

Видове туризъм

Центърът на град Павел баня

Местоположението, климатът и природните дадености в Павел баня обуславят идеални условия за развиване на балнеоложки, културен, екологичен и селски туризъм.

Обществени институции

• Общинската администрация – Павел баня
• Народно читалище „Напред – 1903 г.“
• Държавно лесничейство – Павел баня
• Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство
• СОУ „Христо Ботев“
• Туристически информационен център – намира се в Читалище „Напред – 1903“, в центъра на Павел баня

Забележителности

• Църква „Рождество Богородично“ – построена е през 1920 – 1921 г. и е изографисана от майстори на Тревненската школа. Представлява красива сграда с прекрасна архитектура. Намира се недалеч от центъра на града;
• Паметникът на Тодор Мазаров (1905 – 1975 г.) – оперен певец – тенор от световна величина. Родом от град Павел баня и гордост за жителите на града;
• Паметникът на Цанко Минков-Комитата (1856 – 1944) – това е най-младият от четниците на Христо Ботев;
• Чешмата с Паметника Майка и Паметника на загиналите финландски войници в борбата за национално освобождение – забележителности с културно-историческо значение;
• Двата бряста – резбовани са от известния павелбански резбар Иван Бубев по случай 125-годишнината от основаването на града. Това са последните останали бряста, съхранили историческата памет на Павел баня.

Природни забележителности

Къща в Павел баня

• Национален парк „Централен Балкан“

Забележителности в близост до Павел баня

• Културен комплекс „село Турия – село музей“ (4 km югозападно от Павел баня) – тук се намират родната къща музей на българския хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен като Чудомир, „Дървото на живота“ (кичест габър) – много рядко срещано дърво, на 700 години; природната забележителност м. „Пиростията“ – вярва се, че водата в нея е лечебна;
• „Селото на 100-те чучура“ – село Габарево (6 km северозападно от Павел баня) – тук се намират музеят на културата „Джанановата къща“ – къщата на Тодор Джананов, където апостолът Васил Левски основава през 1869 г. местен революционен комитет; Каменна църква „Свети Георги Победоносец“ – строена и опожарявана четири пъти; Радучевата къща – в нея е живял Стефан Радучев – съратник на Левски, а самият Дякон неведнъж е намирал подслон и убежище тук. През 1994 г. е създаден комплекс „Валера“;
• Село Скобелево (11 km северно от Павел баня) – тук се намират Етнографски комплекс „Дамасцена“ – първата частна дестилерия в България, създадена през 1991 г., отворена за посещения от туристи; Щраусово ранчо „Четири сезона“.

Редовни събития

Традиционни кукерски игри в Павел баня

Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.

Честват се:

• Коледа
• Кукерските празници на Сирни заговезни – в Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. В края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя, наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на „Карнавалът“ към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, „девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
• Богоявление
• Първи март
• Празник на розата и минералната вода – през 2005 г. се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провеждат се международен фолклорен фестивал, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“ по традиционни и съвременни методи.
• Павелбанско лято – всеки четвъртък

Личности, родени в Павел баня

• Николай Христов, собственик на Бригада ЕООД
• Иван Бубев, дърворезбар
• Петър Бубев, архитект
• Тодор Караваневски (1887-1961), народен представител в XIX обикновено народно събрание от БЗНС.
• Христо Ганев (р. 1924), писател сатирик и киносценарист
• Тодор Мазаров (1905 – 1975), български оперен певец тенор
• Дядо Цанко Комитата – един от младите Ботеви четници – родом от с. Турия, но целият му род е в Павел баня
• проф. Стамат Манчев, ръководител катедра „Пиво и безалкохолни напитки“ – УХТ (бивше ВИХВП) – гр. Пловдив
• Атанас Пъдев (р. 1975), български политик
• д-р Иван Цветков Балев (1900 – 1981), известен лекар хирург, основател на кооперативното движение

Международно сътрудничество

Павел баня е побратимен град или е в сътрудничество с:

• Лиски, Воронежка област, Русия
• Мелики, Гърция
• Бююкчекмедже, Турция

Други

Фолклор

Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Детелини“ е създаден през 1989 г. в град Павел баня. В ансамбъла пеят и танцуват 130 млади хора на възраст от 6 до 36 години, разпределени в 4 възрастови групи. Хореограф и художествен ръководител е Христо Христов. Първата международна изява на ФТА „Детелини“ е през 1992 г. в Унгария. Това става по покана на Българския културен център в Будапеща за светлия християнски празник Никулден. Следват фестивали и приятелски гостувания в Полша, Гърция, Русия, Македония, Турция, Италия, Сърбия, Румъния, Грузия, Франция.

Външни препратки

• Общинска администрация – Павел баня