Павел баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел баня
358 005 Pavel Banya.jpg
България
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Област Стара Загора
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Павел баня
42.5972° с. ш. 25.2075° и. д.
Павел баня
Общи данни
Население 2 823 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 767 (НСИ)
Землище 28,526 km²
Надм. височина 395 m
Пощ. код 6155
Тел. код 04361
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 55021
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Павел баня в Общомедия

Па̀вел ба̀ня е град в Южна България. Той се намира в област Стара Загора и е в близост до градовете Калофер и Казанлък. Градът е административен център на община Павел баня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се близо до Казанлък (около 20 – 25 км), в съседство с язовир Копринка. Градът е разположен в централната част на България, в Северозападната част на област Стара Загора и между Стара планина и Средна гора в Розовата долина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Павел баня е сравнително ново селище. Основан е след Освобождението на България от османска власт, от преселници от съседното село Турия. Основните родове, които са се заселили в новото село Павел, са около десетина. Покрай националното богатство – минералната вода – селцето се развива, появяват се някои почивни бази. От 10 ноември 1978 г. Павел баня е със статут на град.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Независимите кандидати са водещи в политическия живот на общината. Кметът на общината – Станимир Радевски – е избран като независим кандидат. Председател на общинския съвет е Недка Кавръкова.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Басейн „Оазис“ в балнеоложки хотел „Маркони“

Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).

Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радоновои, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.

Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:

  • Дебит: 15,8 l/s
  • Температура – 61 °С
  • Минерализация – 0,62 G/L
  • Радон – 22,8 NC/L
  • Водороден сулфат – 0,7 MG/L

В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Къща в Павел баня

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.

Честват се:

  • Кукерските празници [2] на Сирни заговезни – в Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. В края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на „Карнавалът“ към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, ”девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
  • Богоявление
  • Първи март
  • Празник на розата и минералната вода – през 2005 година се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провеждат се международен фолклорен фестивал, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“по традиционни и съвременни методи. [3]
  • Павелбанско лято - всеки четвъртък

Личности, родени в Павел баня[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Бубев, дърворезбар
  • Петър Бубев, архитект
  • Христо Ганев (р. 1924), писател-сатирик и киносценарист
  • Тодор Мазаров (1905 – 1975), български оперен певец-тенор
  • Дядо Цанко Комитата – един от младите Ботеви четници – е родом от с. Турия, но целият му род е в Павел баня
  • професор Стамат Манчев, ръководител катедра „Пиво и безалкохолни напитки“ – УХТ (бивше ВИХВП) – гр. Пловдив
  • Атанас Пъдев (р. 1975), български политик
  • д-р Иван Цветков Балев (1900 – 1981), известен лекар-хирург, основател на кооперативното движение.

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Павел баня е побратимен град или е в сътрудничество с:[4]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Лого на Представителен Фолклорен Танцов Ансамбъл „Детелини“

Представителен Фолклорен Танцов Ансамбъл „Детелини“ е гордостта на Павел баня. Създаден е през 1989 г. в град Павел баня. В ансамбълът пеят и танцуват 130 млади хора на възраст от 6 до 36 години, разпределени в 4 възрастови групи. Хореограф и художествен ръководител от самото му създаване до сега е Недка Кавръкова. Първата международна изява на ФТА „Детелини“ е през 1992 г. в Унгария. Това става по покана на Българския културен център в Будапеща за светлия християнски празник Никулден. Следват фестивали и приятелски гостувания в Полша, Гърция, Русия, Македония, Турция, Италия, Сърбия, Румъния, Грузия. В родният град изнасят концерти на празници. Последното пътуване на ФТА е в Сарай, Турция с втората група на „Детелини“ съставяща тийнейжъри.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1608 от 15 септември 1978 г. Обн. ДВ. бр. 88 от 10 ноември 1978 г.
  2. http://www.pavelbanya.bg/modules/news/article.php?storyid=44
  3. http://www.pavelbanya.bg/modules/news/article.php?storyid=45
  4. Списък на побратимени градове
  5. Съглашение за установяване на побратимени връзки между градовете Лиски и Павел баня
  6. Гръцкият град Мелики и Павел Баня тръгнаха заедно по пътя към Обединена Европа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]