Горно Сахране

Горно Сахране
Горно Сахране 42.644682, 25.216211 Горно Сахране
Общи данни
Население	1389 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	453 m
Пощ. код	6151
Тел. код	04357
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	16924
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Горно Сахране Янко Христов Янков - ГЕРБ
Горно Сахране в Общомедия

Горно Сахране е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

География

Селото се намира на 3 km южно от Стара планина и 5 km северно от Средна гора, в западната част на Розовата долина. На два километра южно от селото преминава главен път №6 София – Бургас (европейски път E871). Най-близките градове до селото са Павел баня и Казанлък. Надморската височина е 414 метра.

Населението има смесен етнически състав – през 2004 г. от 1575 жители 365 са роми и 287 – каракачани.

Климатът е преходно-континентален. Наблизо минава река Габровница.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Религии

В селото се изповядва православно християнство и има църква „Рождество Богородично“ изписана през втората половина на 40-те години на ХХ век от зографския колектив на Николай Ростовцев Храмовият празник до 1968 година е на 21 септември, а понастоящем – на 8 септември.

Обществени институции

Военният паметник в селото.

Основно училище „Васил Левски“

Ритуалната зала

Читалище „Светлина 1905“

• Основно училище „Васил Левски“.
• Ритуална зала
• Читалище „Светлина 1905“.

Читалището е основано през 1905 година. До 1960 г. то пребивава в различни сгради, докато тогава е решено да се построи собствена, която е завършена през 1965 г. През 1980 г. е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен за активната си и народополезна дейност.

Към читалището функционира група за автентичен фолклор „Перуника“, която разучава, съхранява и популяризира горносахранските песни, обичаи и традиции. Има и естрадно-сатиричен състав, в който са гастролирали Стоянка Мутафова и Георги Парцалев.

Ансамбъл „Каракачани“ популяризира каракачанския фолклор. Има турнета и в чужбина.

В читалището е изложена етнографска сбирка, показваща бита на българите през вековете, а библиотеката към читалището притежава 11 000 тома техническа и художествена литература.

Икономика

Фирма „Габровница“ АД открива врати през 1943 г. като частно дървообработващо ателие. Към 2010 г. произвежда плоскости от дървени частици, фурнири и ламинати. През 2006 г. предприятието е глобено от министъра на околната среда за изпускане в атмосферата на прах в концентрации, надвишаващи между 14 и 58 пъти пределно допустимите норми. Постановлението е обжалвано и отменено от Казанлъшкия районен съд.

Културни и природни забележителности

В центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни.

Редовни събития

Местното културно-просветно дружество на каракачаните „Карамандра“ организира Илинденския каракачански събор ежегодно.

На 8 ноември се провежда празникът на селото с концерти и много сергии. Селото също има и кукери, коледари и лазарки.

Спорт

Футболният отбор на селото носи името ФК „Габровница“ – 04. Участник е в регионалната група. Играе своите мачове на стадион „Цвятко Радойнов“. Най-доброто постижение е 4-то място в А ОФГ-Стара Загора през 2004/05 г. Треньор е Петко Димов. Спонсор на отбора е местният завод „Габровница“ АД. Отборът се състезава в Югоизточна В група.

Кухня

Горносахранската кухня включва зеленчукова супа със сирене, чорба от зрял фасул и постен гювеч.