Горно Сахране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Сахране
Кметството на с. Горно Сахране, август 2016
Кметството на с. Горно Сахране, август 2016
Общи данни
Население 1 465 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,795 km²
Надм. височина 453 m
Пощ. код 6151
Тел. код 04357
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 16924
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Кметство
   - кмет
Горно Сахране
Кръстьо Захариев
(ДГ, ОДС)
Горно Сахране в Общомедия

Горно Сахране е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 km южно от Стара планина и 5 km северно от Средна гора, в западната част на Розовата долина. На два километра южно от селото преминава главен път №6 СофияБургас (европейски път E871). [1] Надморската височина е 414 метра.

Населението има смесен етнически състав – през 2004 г. от 1575 жители 365 са роми и 287 – каракачани. [2]

Климатът е преходно-континентален. Наблизо минава река Габровница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от арабски произход (Сахра: кър, пустиня, поле).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядва православно християнство и има църква.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Военният паметник в селото.
Основно училище „Васил Левски“
Ритуалната зала
Читалище „Светлина 1905“
  • Основно училище „Васил Левски“.
  • Ритуална зала
  • Читалище „Светлина 1905“.

Читалището е основано през 1905 година. До 1960 г. то пребивава в различни сгради, докато тогава е решено да се построи собствена, която е завършена през 1965 г. През 1980 г. е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен за активната си и народополезна дейност. [2]

Към читалището функционира група за автентичен фолклор „Перуника“, която разучава, съхранява и популяризира горносахранските песни, обичаи и традиции. Има и естрадно-сатиричен състав, в който са гастролирали Стоянка Мутафова и Георги Парцалев. [2]

Ансамбъл „Каракачани“ популяризира каракачанския фолклор. Има турнета и в чужбина. [3]

В читалището е изложена етнографска сбирка, показваща бита на българите през вековете[3], а библиотеката към читалището притежава 11 000 тома техническа и художествена литература. [2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Фирма „Габровница“ АД открива врати през 1943 г. като частно дървообработващо ателие. Към 2010 г. произвежда плоскости от дървени частици, фурнири и ламинати. [4] През 2006 г. предприятието е глобено от министъра на околната среда за изпускане в атмосферата на прах в концентрации, надвишаващи между 14 и 58 пъти пределно допустимите норми. Постановлението е обжалвано и отменено от Казанлъшкия районен съд.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Планината, наблизо е долината на розите.

В центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни. [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Местното културно-просветно дружество на каракачаните „Карамандра“ организира Илинденския каракачански събор ежегодно. [3]

В селото се провежда събор и има кукери. Също така има и лазарки.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото носи името ФК „Габровница“ – 04. Участник е в регионалната група. Играе своите мачове на стадион „Цвятко Радойнов“. [5] Най-доброто постижение досега е 4-то място в „А“ ОФГ-Стара Загора през 2004/05 г. Треньор е Петко Димов. Спонсор на отбора е местният завод „Габровница“ АД. В момента неясно? ] отборът се състезава в Югоизточна „В“ група.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Горносахранската кухня включва зеленчукова супа със сирене, чорба от зрял фасул и постен гювеч. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]