Горно Сахране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Сахране
Кметството на с. Горно Сахране, август 2016
Кметството на с. Горно Сахране, август 2016
Общи данни
Население 1 465 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,795 km²
Надм. височина 414 m
Пощ. код 6151
Тел. код 04357
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 16924
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Кметство
   - кмет
Горно Сахране
Кръстьо Захариев
(ДГ, ОДС)
Горно Сахране в Общомедия

Горно Сахране е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 km южно от Стара планина и 5 km северно от Средна гора, в западната част на Розовата долина. На два километра южно от селото преминава главен път №6 СофияБургас (европейски път E871). [1] Надморската височина е 414 метра.

Населението има смесен етнически състав – през 2004 г. от 1575 жители 365 са роми и 287 – каракачани. [2]

Климатът е преходно-континентален. Наблизо минава река Габровница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от арабски произход (Сахра: кър, пустиня, поле ).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядва православно християнство и има църква.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Военният паметник в селото.
Основно училище „Васил Левски“
Ритуалната зала
Читалище „Светлина 1905“
  • Основно училище „Васил Левски“.
  • Ритуална зала
  • Читалище „Светлина 1905“.

Читалището е основано през 1905 година. До 1960 г. то пребивава в различни сгради, докато тогава е решено да се построи собствена, която е завършена през 1965 г. През 1980 г. е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен за активната си и народополезна дейност. [2]

Към читалището функционира група за автентичен фолклор „Перуника“, която разучава, съхранява и популяризира горносахранските песни, обичаи и традиции. Има и естрадно-сатиричен състав, в който са гастролирали Стоянка Мутафова и Георги Парцалев. [2]

Ансамбъл „Каракачани“ популяризира каракачанския фолклор. Има турнета и в чужбина. [3]

В читалището е изложена етнографска сбирка, показваща бита на българите през вековете[3], а библиотеката към читалището притежава 11 000 тома техническа и художествена литература. [2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Фирма „Габровница“ АД открива врати през 1943 г. като частно дървообработващо ателие. Към 2010 г. произвежда плоскости от дървени частици, фурнири и ламинати. [4] През 2006 г. предприятието е глобено от министъра на околната среда за изпускане в атмосферата на прах в концентрации, надвишаващи между 14 и 58 пъти пределно допустимите норми. Постановлението е обжалвано и отменено от Казанлъшкия районен съд.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Планината, наблизо е долината на розите.

В центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни. [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Местното културно-просветно дружество на каракачаните „Карамандра“ организира Илинденския каракачански събор ежегодно. [3]

В селото се провежда събор и има кукери. Също така има и лазарки.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото носи името ФК „Габровница“ – 04. Участник е в регионалната група. Играе своите мачове на стадион „Цвятко Радойнов“. [5] Най-доброто постижение досега е 4-то място в „А“ ОФГ-Стара Загора през 2004/05 г. Треньор е Петко Димов. Спонсор на отбора е местният завод „Габровница“ АД. В момента неясно? ] отборът се състезава в Югоизточна „В“ група.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Горносахранската кухня включва зеленчукова супа със сирене, чорба от зрял фасул и постен гювеч. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]